Престолът от драконова кост

Под параклиса във всички посоки се простираше море от покриви — постройките на Главната зала, Тронната зала, Архивната и помещенията за прислугата — сбутани и неравни, ремонтирани и префасонирани безброй пъти, тъй като сменящите се сезони рушаха сивия камък и покривната ламарина. От лявата страна на Саймън, стройна, надменна и бяла се издигаше Кулата на Зеления ангел; отвъд купола на параклиса надничаше Кулата на Хйелдин — с масивното си туловище приличаше на просещо храна куче.

Докато разглеждаше панорамата на морето от покриви, с крайчеца на окото си той отново съзря сивата сянка. Обърна се бързо и видя задницата на малка сива котка на черни петна да изчезва в една дупка до ръба на покрива. Запълзя по аспидните плочи, за да разгледа по-отблизо. Когато се приближи достатъчно, за да вижда дупката, се отпусна по корем и подпря брадичка върху ръцете си. Нямаше и следа от движение.

„Котка на покрива. Е, защо да не живее тук и някой друг освен мухи и гълъби? Сигурно се храни с птици и с ровещите покривите плъхове“.

Въпреки че бе видял само опашката и задните й крака, Саймън внезапно се почувства близък с тази покривна котка. И тя като него знаеше тайните проходи, ъглите и пролуките, и ходеше където си иска без разрешение. Също като него този сив ловец вървеше по пътя си, лишен от грижите и състраданието на другите…

Саймън съзнаваше, че това е силно преувеличена представа за собственото му състояние, ала сравнението му хареса.

Например не беше ли пропълзял незабелязано по същия този покрив преди четири дни, един ден след Елисияманса, за да наблюдава мобилизирането на Еркинската гвардия? Рейчъл Драконката, раздразнена от увлечението му по всичко друго, само не и по домакинската работа, смятано от нея за неговото истинско, но пренебрегнато задължение, му бе забранила да слезе и да се присъедини към тълпата, събрана при главната врата.