Престолът от драконова кост

— Господарю! — извика ужасено старият Флуриен от Набан и размаха изпъстрените си със старчески петна ръце — могъщи някога ръце, ала сега разкривени и сбръчкани като краката на ястреб. — Господарю — задъха се той, — гневът ви е благороден, ала Хернистир е верен съюзник под върховната власт на вашия баща; освен това е и родно място на пресвятата ви майка, лека й пръст! Моля ви, господарю, не говорете така за Лут!

Елиас обърна смарагдовите си очи към Флуриен и изглежда, се канеше да прехвърли гнева си върху този изнемощял ветеран, но Приратес отново го дръпна за ръкава, наведе се и прошепна в ухото му няколко думи. Лицето на краля се смекчи, ала линията на устните му остана тънка и опъната като тетивата на лък. Даже въздухът над масата изглеждаше натежал от предчувствие за нещо страшно.

— Прости ми непростимото, граф Еолаир — каза Елиас накрая и ъгълчетата на устните му се разтеглиха в странна глупава усмивка. — Прости ми за грубите, безпричинни думи. Дъждът започна преди по-малко от месец, а дванадесетте месеца преди това бяха изпитание за всички нас.

Еолаир кимна, ала в умните му очи се четеше тревога.

— Разбира се, ваше величество. Моля да ме извините, че ви провокирах.

Флуриен сплете старческите си ръце и кимна одобрително.

Исгримнур се изправи тромаво като кафява мечка, изкачваща заснежен връх.

— Аз също ще се опитам, господарю, да говоря изискано, макар всички да знаете, че това е напълно противно на войнишката ми природа.

Елиас продължаваше да се усмихва.

— Добре, чичо Меча кожа — всички ще поупражняваме малко обноски. Какво би желал от своя крал?

Херцогът на Елвритшала си пое дълбоко дъх и подръпна брадата си.

— Моите хора и хората на Еолаир са сериозно затруднени, господарю. За пръв път от ранните години на управлението на Джон Презвитер Фростмарч е отново непроходим — снежни виелици на север, разбойници по пътищата на юг. Кралският Северен път през Велдхелм не е в по-добро състояние. Трябва да отворим тези пътища и да ги охраняваме. — Исгримнур се извърна настрани и се изплю на пода. Флуриен потрепна. — Много от моите селища, според последното писмо на сина ми Изорн, страдат от липса на храна. Не можем да търгуваме със стоките си, не можем да поддържаме връзка с по-отдалечените кланове.

Гутулф, който дълбаеше с ножа си масата, се прозя така, че всички да го видят. Двамата млади барони Хийферт и Годуиг, пременени със зелени пояси, тихо се закискаха.

— Разбира се, херцоже — каза Гутулф провлачено и се изтегна на стола като котка на припек, — ти не обвиняваш нас за това, нали? Нима нашият господар, кралят, има силата на всемогъщия Бог, та да спре бурите и снега с едно махване на ръка?

— Не съм казвал това — избоботи Исгримнур.

— Може би — обади се Приратес с широка, абсолютно неуместна усмивка от централното място на масата — обвиняваш краля и за изчезването на брат му, както чуваме да се говори?