Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Той отиде ли си?
— Заминава на сутринта.
— Как беше?
— Интересно. Може да се каже, че в момента работим заедно.
— По случая „Гейл“ ли?
Той я изгледа.
— Добра памет имаш.
— Името се помни лесно.
— На мен ли го казваш! — Всеки път като говореше за мъртвеца, се сещаше за бившата си жена. — Болд много ми помогна. Имаме няколко сериозни следи.
— От разпита в моя дом, без съмнение — каза тя, като се насили да се усмихне. Усмивката не дойде лесно.
— Точно така. Подозирах те от известно време. — Той сниши игриво глас. — Може би ще се нуждая от още една среща на четири очи, за да те отстраня от подозрението.
— Говорѝ с адвоката ми — каза тя, запазвайки сериозно изражение. Надигна се от стола, приведе се напред и го целуна. — Благодаря ти — повтори. Придърпа главата му към устните си и прошепна: — Харесвам методите ти на разпит. Много ми допадат.
Остави го, прикован върху стола, а лицето му пламтеше от усещането за близостта на нейните устни.
Същия следобед съдът нанесе смазващо поражение на Уолт, като му отказа достъп до медицинската информация на Дион Фанчели и така му попречи да се сдобие с ДНК проба от детето, която тя носеше. Той разполагаше с бельото й, на което вероятно имаше нейното ДНК, както и с проба от обвинения тийнейджър, но му липсваше ДНК-то на детето. Държавата, която ставаше все по-агресивна в случаите на възможно сексуално насилие и бащинство, въпреки това действаше непоследователно. Той обмисляше стратегията, когато по интеркома се разнесе гласът на Нанси.
— Обаждат се репортер от „Стейтсман“, Пам от „Експрес“ и две телевизионни станции. Сложила съм всички на изчакване. Нападнаха ни вкупом.
— За какво става въпрос?
— За Мартел Гейл.
Уолт преглътна. Самоличността на Гейл още не бе обявена. Бе очаквал, че информацията ще изтече, но не чак толкова бързо, и без да иска се зачуди дали това не е дело на Харис Евърс, адвоката на Винс Уин. Не можеше да си представи, че Уин ще иска новината да получи публичност, но съвпадението му се струваше твърде голямо.
— Кажи, че не коментираме.
— Ясно.
Главата му се замая. Смъртта на една спортна знаменитост щеше да привлече и националните новинарски канали. Това на свой ред щеше да доведе до натиск от кмета на Хейли, щатския конгресмен Клинт Стенет, а скоро и от губернатора. Спокойствието, на което се бе надявал, вече го нямаше. Колкото повече се проточваше случаят, толкова по-напрегнато щеше да става. Щяха да пристигат все повече настоявания за арест. Някой добър журналист скоро щеше да направи връзка между Гейл, Уин и Боутрайт, а може би и Керълайн Вета, което още повече щеше да затрудни разследването му. Един такъв способен журналист бе истински трън в задника, защото можеше да открие информацията преди теб, за него не важеше никое от законовите ограничения, наложени на полицията, и често разполагаше с повече ресурси. Обаждането от Нанси бе прозвучало за Уолт като стартов изстрел. Той се отвращаваше от идеята, че разследването току-що се е превърнало в надпревара, но нямаше как да го отрече.
Изпрати имейл на Болд с надеждата да му даде малко преднина. Той бе следващият, когото ще потърсят. После привика при себе си офицера за връзки с обществеността.
Изпълняващата тази длъжност, заместник-шериф Ив Санчез, имаше нужната външност и ум, за да се нрави на тълпата. Владееше два езика, бе млада, красива и фотогенична. Камерите я харесваха, а също и Уолт.
Той я въведе в случая „Гейл“ и й описа „възможните взривоопасни точки“. През последните няколко дни бяха говорили редовно за случая, но без да обсъждат подозренията му и разговорите на Болд с Боутрайт и Уин — цялата информация, от която тя се нуждаеше. Пред обществеността щяха да заемат позиция „разследването продължава“ и следователно „без коментари“. Но Макклуър трябваше да бъде предупреден, а Томи Брандън и Фиона да минат през инструктаж с Ив. Определиха да се срещат два пъти дневно и той обеща да й съобщава новините, щом се появят. Засега не искаше да отговаря на никакви въпроси и да дава интервюта, но когато тя го притисна, се съгласи да присъства на пресконференцията на следващата сутрин, в десет часа. Ив щеше да го посети вкъщи по-късно вечерта, за да го подготви.
Когато Санчез си тръгна, Уолт се обади на Ройъл Макклуър, за да го предупреди, и помоли Нанси да извика при него Фиона и Брандън колкото може по-скоро.