Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Имаш право. Добре е да останем отворени към всякакви идеи — каза тя, като се отмести на една крачка.

Какво правя, по дяволите? — помисли си тя, като стисна юмруци, докато ноктите й се впиха в дланите.

Това, което правеше, беше, че се опитваше да не мисли твърде много за онова, което Хектор беше казал — как можела да „се позабавлява доста“ с един Потомък от Римската Династия. Какво точно означаваше това? В края на краищата, това беше Династията на Афродита…

— Едва ли случайно ти се намират някакви, а? Идеи, имам предвид — продължи тя, като отблъсна мислите си за това точно колко й беше позволено да се забавлява с Орион.

— Всъщност мисля, че може и да имам — каза той, като смени курса толкова бързо, та Хелън се зачуди дали не беше изтълкувала погрешно ситуацията. Орион се взираше напрегнато в наклоненото езеро, като хапеше долната си устна.

— Слушам — каза тя, просто за да му напомни, че още е там.

Дали наистина си беше мислил да я целуне, или тя просто ласкаеше себе си? Хелън го гледаше как леко хапе долната си устна и не знаеше за кой от тези два варианта се надява да е верен.

Защо трябваше Орион да е Наследник? Защо не можеше да е някой невероятен тип, когото току-що бе срещнала, за предпочитане — напълно смъртен, за да може да е изцяло необвързан с тези глупости за Примирието? Щеше да е толкова по-лесно, ако Орион беше просто нормален младеж.

— Знаеш ли, във всичко, което съм чел за Подземния свят, е имало само няколко неща, които се споменават отново и отново — продължи той, в неведение за бушуващите мисли на Хелън. Те сякаш са единствените неща, за които историците са единодушни, че са там през сто процента от времето.

Хелън започна да отмята списъка на пръсти, като изброяваше всички различни неща, които можеха да се вместят в описанието на Орион:

— Добре, точно сега се намираме в Ереб — това безлично небитие. После идват Полята на Асфодел: зловещи. И Тартар: гадост.

— Бил съм в Тартар само веднъж — когато за пръв път се, ъъ, срещнахме — каза Орион, имайки предвид онзи път, когато я беше изтеглил от подвижните пясъци. — И това ми стига.

— Това е и мястото, където са затворени всички титани. Определено не е приятно място да прекараш вечността — каза тя мрачно. — Значи, съществуват Тартар, Ереб, Полята на Асфодел, Елисейските полета — наричани още „рай“. Сигурна съм, че още не съм ги открила. Какво пропускам? О, да, петте реки. Реките! — възкликна Хелън, схващайки в последния миг. — Всичко тук долу е свързано с реките, нали?

Като спомен от трескав сън — по-скоро емоция, отколкото образ — Хелън изпита смущаващо чувство за някаква река, но не беше сигурна коя. Щом се опиташе да насочи ума си право към нея, споменът отплуваше като бледа риба.