Лавандулови нощи

Корин си помисли за тъста си — единствения човек, за когото се сети спонтанно, че може ей така да извади един милион франка, които да заеме, подари или изгори, без дори да забележи липсата им. Само че той никога нямаше да го направи, там беше проблемът. Пък и идеята изобщо не се нравеше на Корин.

— Няма? — Изабел не беше и очаквала друго. — Дали пък леля Жермен няма нещичко в някоя банка, за което никой не знае?

Госпожа Сесил се засмя.

— Мило дете, та вие сте по-наивна от всички нас, взети заедно! Леля ми така обедня преди четирийсет години, че ние й дадохме пожизнено право да живее тук, за да сме сигурни, че няма да свърши в някой приют за бедни.

— Какъв приют за бедни, мамо! В днешно време няма такива неща — каза Матилд.

— Но тогава имаше — настоя госпожа Сесил. — Исках да кажа, че леля Жермен няма как да крие богатство под дюшека си.

— Хм — отвърна Изабел. — А Жозефин?

— Жозефин ли? — повториха трите гласа в хор.

— Да, Жозефин. Сестра ви. — Изабел бе понаучила нещо за нея, когато миналата седмица помагаше на Бертран за боядисването на вратата на хамбара — работа, която не й беше проблем да върши със здравата си ръка.

„Тя е съвсем различна, беше казал Бертран за най-малката дъщеря на госпожа Сесил, докато нанасяха заедно боя с цвят на магарешки трън върху вратата на хамбара. Не е дала пукната пара за «Ринкинкин» и за семейството си. Мисли само за себе си и това е така още откакто беше малка. За горкия Лоран би било по-добре, ако изобщо забрави за него. Само да не вземе внезапно да й хрумне да го отведе със себе си и новия си мъж в Америка. Това ще разбие сърцето на госпожа Сесил и на горката Матилд. А и на самото дете.“

— Жозефин ли? — повтори Корин, сякаш Изабел е казала нещо крайно смехотворно.

— Все пак и тя притежава едва четвърт от „Ринкинкин“ — отвърна Изабел. — И ако е вярно това, което знам, нейният мъж би трябвало да е ужасно богат.

— Той не й е мъж — поправи я Матилд. — А само любовник.

— А тя самата, за жалост, няма пукнат франк — каза със съжаление госпожа Сесил.

— И ни най-малък интерес към „Ринкинкин“ — добави Корин.

— Мислех, че скоро ще се омъжва за този американец. Не е ли така?

— Така е — потвърди госпожа Сесил.

— Може би — каза Матилд.

— Надяваме се — добави Корин.

— И този мъж е страшно богат, нали? Притежава огромна хотелска верига. — Изабел и това го знаеше от Бертран.

— Баща му притежава тази хотелска верига — обясни Корин. — Мисля, че Джуниър…

— Джон Д. — каза меко госпожа Сесил. — Той се казва Джон Д., мисля, че можеш да бъдеш и по-любезен.

— Това „Д“ идва от Дуфман15 — обясни Матилд. — Затова го съкращава.

— Сигурно идва от Денвър — възрази госпожа Сесил. — Или от Далас. Той каза, че това е американски град. Американците могат да кръщават децата си на градове, изобщо могат да ги кръщават на всичко. На планини, цветя или на каквото им хрумне.