Житията на светците

Двайсет и втора глава

Няколко дни преди нашето заминаване аз срещнах Фабрицио, съвсем случайно, разбира се, просто стана на излизане от училище. Него пък точно тогава, в този мрачен ден в края на зимата, го бяха натирили да извежда овцете на баща си през калта и кишата, в която тънеше цялата „Сан Джузепе“. Стори ми се някак по-слаб и изнемощял от последната ни среща през есента; ама все още си ходеше със своите къси панталони и с любимото си кафяво кепе, с неговата незабравима наперена походка, размахващ овчарската гега като царски скиптър. Изчаках го на най-горното стъпало, докато той не зави зад ъгъла, така че да не може да ме види; ама по-късно следобед в същия ден, когато се мъкнех зад овцете ни надолу към Долината на свинете, където снегът съвсем се бе разтопил, го зърнах да идва право срещу мен откъм гробището. Приближи се без дума дори да отрони, само отскубна един стрък от умъртвената миналогодишна трева, за да го задъвче замислено, щом седна и кръстоса крака върху тревата край камъка, на който междувременно и аз бях приседнал.

— Баща ми рече, че нямало много полза от това да се праща на училище такъв като мен — изрече той накрая. — Каза още, че съм бил тъп като муле. А единственото, от което едно муле разбирало, рече ми той, бил камшикът. — Изпъна краката си върху влажната трева и се облегна назад на лакти, задържайки снагата си в тази не много устойчива поза с обиграното нехайство на млад безделник. — Ромпакацо ме върна у дома, защото взех, та запратих камък по един плъх и така направих ей такава дупка в чувала за жито. Бум! — плесна ме той през лицето, досущ като баща ми. А после ми рече: „Защо го направи, бе, глупако?“ — Фабрицио умело имитираше натъртения говор на онези от Рока Сека. — „Защо го направи, бе, малоумнико?“ А после баща ми се закани, че ще му счупи главата. — Изплю част от стръка трева, който дъвчеше, а сетне отново се надигна и протри с дланите си зачервените си нозе. — Както и да е, това за мен няма значение — рече. — Не ти е нужна математиката, за да видиш семето в земята, казва баща ми. А пък тази твоя учителка — Фабрицио изду бузи и вдигна ръце, имитирайки клатушкането на някаква дебела фигура — та тя все едно че ме напляска по задника. „Фабрицио — заговори той с фалцета на учителката, — кажи ми, Фабрицио, защо, за бога, вършиш такива неща!“ Ама вече се отървах от тази свиня!