Житията на светците

— Да не би да си въобразявате, че той ще плати? Той бе първият, който ги приветства. И ви обещаваше, че ще бъдат прокарани нови пътища! Че ще има електричество! И накрая викаше: Да живее Дучето! И ви плашеше, че комунистите живи щели да ви изядат! Но къде са пътищата? Къде са електрическите лампи? Продаде ни на дявола за петдесет лири, и то, защото хората са като овце и са им нужни двадесет години, за да прогледнат. Затова сега няма да видите Алфредо Мастроантонио да обикаля и да чука от врата на врата. Той може да е конски задник, но не е идиот. Много добре знае, че старият кмет ни продаде.

Колкото повече наближаваха изборите, толкова повече оредяваха посещенията на селските първенци при дядо ми. Отбиваха се само неколцина от най-преданите му почитатели, за да мърморят съчувствено, докато дядо ми споделяше с тях все по-злъчните си нападки.

— Казвам ви, че селото ни ще отиде по дяволите. Даньело е лъжец и страхливец. Какво направи той през войната? Ще ви кажа какво стори: скри се в миша дупка там горе, в планината още в същия ден, когато му дойде повиквателната за армията. Ако тогава имах поне наполовина от ума, който имам днес, щях да го предам на властта. А сега се прави на голям герой, и то само защото половината от братовчедите му ги избиха през войната. Затова сега къщата им остана само за него. Но и Мастроантонио не е по-добър, този пусти глупак. Него можете да го купите само с дребните монети, търкалящи се из джобовете ви.

Към края на февруари за майка ми пристигна още едно писмо. Но този път то бе надписано със светлосиньо мастило и с дребен, спретнат почерк, а не от грубата ръка на баща ми. Мама веднага отнесе писмото горе в стаята си и затвори вратата след себе си. По-късно, когато се качих горе при нея, я заварих да тъпче някакви дрехи в един плетен кош.