Войната на Калибан

Очакваше да види още един безличен сив коридор, само че от другата страна имаше просторна стая с пръснати хаотично из нея няколко маси и прашно оборудване. Масивна 3-D копирна машина, изпразнена от гумата и частично разглобена, няколко механични манипулатора, един от онези сложни автоматични шкафове за материали, които обикновено се спотайват под бюрата в научните лаборатории или медицинските центрове. Вкамененият скреж покриваше стените, но не и сандъците и оборудването. В единия ъгъл стоеше стъклен куб със страна два метра. Върху една от масите имаше малка купчина чаршафи или брезент. В далечния край на стаята се виждаше друг затворен люк.

Холдън посочи към изоставеното оборудване и заръча на Уендъл:

— Виж дали можеш да намериш вход за достъп до мрежата. Ако успееш, включи в него това. — Подаде му набързо скалъпения от Наоми мрежов мост.

Еймъс прати двама от останалите пинкуотърци да пазят следващия люк, а после се върна при Холдън и посочи с оръжието си към стъкления куб.

— Достатъчно голям е да побере две-три деца — каза. — Мислиш ли, че са ги държали вътре?

— Може би — предположи Холдън и се приближи към куба да го огледа. — Пракс, можеш ли… — Млъкна, щом осъзна, че ботаникът е отишъл до масите и стои до купчина парцали. Като го видя там, изведнъж нещо в ума му прещрака и онова вече не му приличаше на купчина парцали. Приличаше на малко телце, завито с чаршаф.

Пракс се взираше в него, ръцете му посягаха, а после се отдръпваха. Целият се тресеше.

— Това… това е… — промълви той, без да се обръща конкретно към никого, а ръцете му продължаваха да се стрелкат напред-назад.

Холдън погледна към Еймъс, а после му посочи Пракс. Едрият механик се приближи до мъжа и го докосна по ръката.

— Защо не ни оставиш да погледнем, става ли?

Холдън изчака Еймъс да издърпа ботаника на няколко крачки от масата, преди да се приближи до нея. Когато повдигна чаршафа, за да надникне отдолу, чу как Пракс си пое рязко въздух, сякаш се готвеше да закрещи. Холдън се премести така, че да закрива полезрението му.

На масата лежеше момченце. Беше мършаво, с рошава черна коса и тъмна кожа. Дрехите му бяха ярки: жълти панталони и зелена риза с нарисуван крокодил и маргаритки. От пръв поглед не можеше да се каже какво го е убило.

Холдън чу шум от боричкане, обърна се и видя почервенелия Пракс, който се мъчеше да мине покрай Еймъс, за да стигне до масата. Механикът го държеше с една ръка в нещо средно между борческа хватка и прегръдка.

— Не е тя — каза Холдън. — Дете е, но не е тя. Момче. На четири, може би пет години.

Като чу това, Еймъс пусна борещия се Пракс. Ботаникът се втурна към масата, отметна чаршафа и нададе кратък вик.

— Това е Катоа — промълви. — Познавам го. Баща му…

— Не е Мей — повтори Холдън и сложи ръка на рамото на Пракс. — Трябва да продължим да търсим.

Пракс се отърси от ръката му.

— Не е Мей — каза пак Холдън.