Обещанието на краля вещер

Нови се нахвърлиха върху него от другата страна и той бе наясно, че не може да победи всичките. Отстъпи от позицията си, скачайки надолу по хълма към двете джуджета и мършавия мъж, които бяха застанали в триъгълна защитна позиция в задната част на търкалящия се фургон.

Двата боздугана на Атрогейт се движеха като мъгла, металните топки с шиповете се въртяха бързо на края на веригите си. Въртеше ги навън и наоколо със страховита прецизност, без да прекъсва движенията им, но хитро променяйки ъгъла, така че да удари и запрати настрани всяка змия, която се появи твърде наблизо.

Атрогейт произнесе серия от римувани ругатни, докато се биеше, защото няколко струйки киселина го улучиха и вдигнаха струйки дим от брадата и туниката му.

Праткъс стоеше зад него, потънал дълбоко в молитви, и от време на време призоваваше Морадин, а после нежно докосваше дивия си телохранител, използвайки лечебни магии, за да излекува част от многобройните му рани.

Отстрани на свещеника мършавият мъж въртеше пръсти и изпращаше напред стрели енергия, които отблъскваха най-близките създания.

Ентрери знаеше, че трябва да настигне този фургон.

— Направете място! — изкрещя, като сви рязко настрани и се изравни със задната част на фургона, като скочи на върха на една скала.

Атрогейт се обърна бързо и му осигури безопасно приземяване на леглото. Преди джуджето да успее да му извика да задържи фланга, Ентрери профуча покрай него, между другото джудже и мършавия мъж. Покатери се на пейката, за да заеме мястото между двете кочияшки, които се бяха свили и крещяха от болка.

Ентрери дръпна качулката на наметалото върху лицето си и грабна юздите от Калихай. Полуелфката очевидно бе заслепена и почти безчувствена.

— Дръжте ги далече от мен! — изкрещя на триото зад себе си.

Наведе се ниско на мястото си и пришпори конете още по-бързо.

Парисъс, която стоеше отдясно на Ентрери, измърмори нещо и залитна силно към него, карайки го да се извие и неволно да дръпне юздите, забавяйки впряга.

С ръмжене Ентрери я блъсна назад, без да осъзнава, че жената е изгубила съзнание. Тя залитна на другата страна и продължи да пада през перилото. Ентрери посегна да я хване, но не можеше едновременно да задържи нея и да пришпорва конете.

Избра фургона.

Жената се претърколи, падна под предните колела с изпъшкване, последвано от второ, щом и задното колело я прегази.

Калихай извика и сграбчи ръката на Ентрери, крещейки му да спре фургона.

Той се обърна, за да я изгледа заплашително, да я накара да разбере съвсем ясно, че ако моментално не го пусне, ще я изхвърли от другата страна.