Обещанието на краля вещер

Край фургона конят на Елъри тропна с копито по земята. Отпред и отзад конете на стражите се изправиха на задни крака и изцвилиха с размахани във въздуха копита.

Мариаброн овладя коня си и го пришпори напред покрай Елъри и фургона на Джарлаксъл, а след това и покрай челния фургон.

— Пришпорете ги, пришпорете ги силно! — извика рейнджърът. — Напред, казах! С пълна скорост!

Той започна да удря с юздите си първо по едната, а после и по другата страна на врата на коня, пришпорвайки го напред.

Ентрери посегна към камшика. Жената от предния фургон направи същото. Джарлаксъл се хвана здраво, изправи се и се огледа, докато Елъри овладя жребеца си и го пришпори след Мариаброн.

— Какво става? — попита партньора си Ентрери.

— Чувствам подскачане и леко раздрусване — изкрещя Атрогейт от задницата на предния фургон. — Мисля да си намеря няколко чудовища за трепане!

Ентрери проследи как джуджето изважда с едно плавно движение двата си боздугана и топките им започват веднага да се въртят пред него.

Атрогейт обаче загуби изцяло концентрацията и ритъма си, когато секунда по-късно земята между вагоните изригна и няколко змиеподобни създания се изстреляха във въздуха. Докато се издигаха, развиха малки криле и закръжиха на място, а малките им зъбати усти се бяха разтворили в гладно очакване.

Конят отново се изправи на задните си крака и бедният ездач едва се задържа. Нагоре, точно пред ужасените му очи подскочи змиеподобно създание. Той инстинктивно закри лице с ръце точно когато змията изстреля киселина към очите му.

Строполи се на земята, а оръжието му остана затъкнато на седлото на ужасения му подскачащ кон. Навсякъде около него още и още крилати змии заизскачаха от дупки и се издигнаха във въздуха.

Конят му подскочи, хвърли къч и изтрополи напред, а група змии се впуснаха в гладно преследване.

Край мъжа с прошарена коса Дейвис Енг удържа коня си и го подкара напред в опит да заслони падналия си другар, но от земята заизлизаха още и още змии и се втурнаха да го пресрещнат. Енг извади широкия си меч и с бърз удар уви една змия около острието си и я запрати надалеч, когато завърши замаха си.

Но на нейно място се появи друга, която се изплю в лицето на войника и го заслепи с киселината си. Той размаха яростно оръжието си в напразни усилия да държи гадните малки създания настрана.

Още отрова удари мъжа и коня му. Друга двойка змии се спуснаха отзад и захапаха животното, което се изправи на задните си крака и изцвили от болка. Войникът се задържа на седлото, но изгуби всяка надежда да помогне на падналия си другар. Проснатият по очи мъж продължи да се извива под дъжда от киселинни струйки. Заби нокти в земята в опит да получи малко опора и да се изтласка нагоре.

Но една змия се гмурна към врата му, уви го с тялото си и заби пускащите си киселина зъби във врата му. Той я сграбчи с две ръце, но други змии се впуснаха бързо и яростно, плюейки и хапейки.