Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Той стоеше там и я наблюдаваше. В първия миг не я позна, но след малко се обърна към Палина и я попита нещо. Тя кимна. Баби се усмихна и продължи да танцува.
Степ се отдалечи бързо, а Поло поклати глава. Палина го прегърна пламенно и го целуна по устата. Ниското момче до стълбището безропотно пусна Степ, без да му иска пари, поздрави го и отново насочи вниманието си към накривената шапка. Животът във „Витрините“ продължаваше. Един тъпак с дълга коса танцуваше точно до Баби, но като видя Степ, се направи на разсеян и изчезна.
Той стъпи до нея на парапета и вдиша парфюма й. Гледаше я като омагьосан. Беше толкова красива! Меките й устни, кадифената й кожа… Всичко в нея изглеждаше крехко, но съвършено. Приличаше на кукла. Хвана я за китката, притегли я към себе си, погали лицето й и за миг потрепери от мисълта, че ако направи нещо повече, тази нежна кристална мечта ще изчезне, ще се разпадне на хиляди малки парченца. Тогава я поведе през гората от размахани ръце, за да я отвлече от целия този хаос.
Мадалена ги видя и остана сама със своята празна чаша. Тя беше просто тор за онова растение, което разцъфва на гроба на повехналата любов. Онова рядко растение, чието име е Щастие.
33.
Красиви и изваяни от деним — като жива реклама. Яхнали тъмносиния мотоциклет, те се сливаха с нощния град и се усмихваха един на друг в страничните огледала. Улица „Венето“, площад „Барберини“, улица „Национале“… Отидоха в „Ангелите“. Седнаха на горния етаж, за да виждат огромния екран, но се вълнуваха от докосването на телата си, а не от рок парчето на тоя американец. Изобщо не го познаха, а той беше богат и известен… Улица „Куатро фонтане“, площад „Санта Мария Маджоре“. Ъгълът вдясно. Малък бар. Пуснаха ги без проблем, Степ навсякъде беше добре дошъл. Баби се усмихна — той беше нейният пропуск за щастие. Не обърна внимание, че си е поръчала тъмна бира — тя, която мразеше дори светлата. После изяде цяла чиния спагети, забравяйки за диетата. Говореха си за всичко, вече нямаха тайни. Той беше умен, силен, красив, а тя — лоша и глупава, задето не е видяла това досега.
Улица „Кавур“. „Пирамидата“. „Тестачо“. Бяло-червена бариера насред торби, пълни с цимент. Малкият Вито, раздаващ радост, контролираше групата от чакащи хора. Като видя Степ, той го поздрави отдалеч и накара няколко момчета да мръднат, за да му направят път. Степ го потупа приятелски по рамото, хвана Баби за ръка и двамата влязоха в „Радио Лондон“. Няколко момичета я изгледаха със завист.
Вътре всички го познаваха. Едно момиче го целуна, опита се да завърже разговор и Баби изпита странно, непознато за нея чувство, но Степ не й даде време да го осъзнае — отведе я на дансинга и двамата се затресоха като шейкър в ръцете на опитен барман.
По-късно излязоха потни и развеселени. Казаха „довиждане“ и си тръгнаха така, както бяха дошли. Ревящият мотор изкачи височината на втора, порейки свежия вятър в априлската нощ. Като стигнаха до кръстовището, завиха наляво и поеха по главната улица. Степ превключи на трета, след това на четвърта… Светофарът мигаше в жълто. Неочаквано изскърцаха спирачки. Един Jaguar Sovereigen се носеше отляво с бясна скорост. Изненадан, Степ закова на място точно насред кръстовището. Двигателят угасна. Дивата пантера обаче не се подчини на рязкото спиране и поднесе. Баби затвори очи. Чу ABS-а, свистящите гуми… После нищо.
Отвори очи. Ягуарът беше там, на няколко сантиметра от тях. Степ изпсува ядосано.
— Извинявай, какво каза, момченце?
Иззад стъклото надникна мъж на около трийсет и пет години, с перфектна прическа. Вероятно до него седеше жена и той не искаше да се излага.
Степ се приближи до колата. О, да — вътре мярна женски крака. Красиви китки, скръстени върху чантичка от черна коприна, елегантна рокля. „Момченце значи. Сега ще видиш какви хватки знае това момченце.“
— Не те чувам, мухльо! Защо не излезеш? — Той отвори вратата, хвана непознатия за сакото и го измъкна навън. Блъсна го в ягуара и късата антена на телефона затрепери. Вдигна юмрук, но в този момент се намеси Баби:
— Степ, недей!
Оня се възползва от краткото му разсейване и веднага и му заби един в лицето. Степ залитна, от устните му потече кръв.
— Ах ти, мръсен… — Той се нахвърли бясно върху негодника, сграбчи го за косата и натисна главата му надолу, готов да го ритне с коляно. Тогава изведнъж получи нов удар, този път право в сърцето. Рязък удар. Само една дума: