Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Вдигна слушалката и набра номера. Свободно. Тази мисия беше обречена на успех.
Баби паркира мотора в гаража. Беше седем без четвърт. „Ужас!“ — Хукна по стълбите.
— Здрасти, Фиоре!
Портиерът едва успя да отвърне на поздрава й.
— Дани, мама върна ли се?
— Още не.
— Слава Богу!
Рафаела я беше наказала да не излиза до края на седмицата.
— И какво? — попита Дани нетърпеливо. — Разбра ли нещо за нашата веспа?
— Взели са я ченгетата.
— Да бе, и за какво им е? Да не би да се състезават?
— Ще се обадят да си я приберем, само дано не попаднат на мама и татко…
— Ами ако се обадят рано сутрин?
— Много кофти. Засега сме с веспата на Палина, татко няма да забележи.
— А, чакай! Тя звъня преди малко. Каза, че отиват във „Витрините“ и ще те чака там. Да не се надуваш, а да отидеш. И после каза нещо като… кученце, мишленце… А, да. Каза „поздрави рибката“. Каква е тая рибка?
Баби се почувства разкрита, предадена. „Палина знае!“
— Пошегувала се е.
Ядът я отведе право в стаята й. В залеза, изписан по прозорците, видя целия път на тази история, устните на Степ, веселата му усмивка. После погледна голямата снимка на шкафа и изпита омраза, но само за миг. Оръжията й се отпуснаха бавно и тихо. Гордост, достойнство, яд, възмущение. Свлякоха се като копринена нощница и тялото й, най-после свободно, плахо прекрачи напред, за да излезе от нея. Гола от любов, Баби се приближи до образа му. Сякаш се усмихнаха един на друг — близки, макар и различни. Погледнаха се, тя сведе срамежливо очи и без да иска се озова пред огледалото.
В първия момент не се позна. Очите й бяха толкова усмихнати, а кожата й — толкова сияеща… Вдигна косата си и се вгледа щастливо в този непознат образ на влюбена жена, която се чуди какво да облече тази вечер.
Клаудио и Рафаела отидоха на вечеря, а Баби се вмъкна в стаята на сестра си.
— Аз излизам.
— Къде?
— Във „Витрините“. — Тя извади от чекмеджето няколко пуловера и отвори гардероба. — Къде си сложила оная пола, черната…
— Няма да ти я дам! Как пък не, да изхвърлиш и нея! Хич не си го помисляй.
— Хайде де, така се случи…
— Да, то и тази вечер може така да се случи. Няма да ти я дам! Това е единствената пола, която ми стои добре.
— А иначе знаеш да се фукаш, че сестра ти е camomilla и я има във вестника, нали!
— Това какво общо има?
— И ти ще ме помолиш за нещо.
— Оф, добре, вземай я!
— Не я искам вече.
— Не, сега ще я вземеш!
— Е няма пък да я взема!
— А, така ли? Ако не я вземеш, ще се обадя на мама и ще й кажа къде си.
— Какво-о-о?
— Каквото чу.
— Ти гледай да не ти почервенеят пак бузите…
Двете избухнаха в смях. Даниела извади полата от гардероба.
— Хайде, вземай я. Овъргаляй се пак в мръсотията, не ми пука.
Баби сложи полата пред корема си и се зачуди с какво да я комбинира. В този момент звънна телефонът и Даниела се затича към него.
— Ало? А, здрасти…
Баби усили радиото.
— Чакай малко. — Сестра й свали слушалката, излезе в коридора и затвори вратата.
Тогава Баби наизвади всички чекмеджета и разхвърля дрехите по леглото. Не можеше да реши. Отиде в стаята на майка си и огледа нейния гардероб. Внимаваше как пипа — после всичко трябваше да се върне на място. Пуловер от ангорска вълна? Твърде топъл. Копринена блуза? Твърде елегантна. Черно сако с черно боди под него? Твърде зловещо… Макар че бодито не е зле. Боди под блузката? Това може да се пробва.
Затвори чекмеджетата и тръгна към стаята си, но забрави един пуловер на леглото. „Ох, за малко да ме разкрият!“ Прибра го. Дали майка й ще забележи? „Хич не ми пука!“ Страхът се разми в огледалото. Боди под блузата — не. Полата на Дани също не става. Горката, наистина тази пола е единственото нещо, което й стои добре. „И сега какво да облека?“ Дънковия гащеризон! Отвори бързо последното чекмедже. Измъкна го — избелял, къс и смачкан, точно както го ненавиждаше майка й. И точно както щеше да го хареса той. Облече го бързо. Добави светлата дънкова блузка, напъха я в гащеризона. Хвърли се на леглото, издърпа късите калци, нахлузи ги, после си върза косата. Сложи си цветни обици с форма на рибка. Оправи яката на блузката си и започна да се гримира.