Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Отмъстителното море изтри сърцето на Баби, но тази нощ остана завинаги в паметта й.
36.
Пред „Витрините“, изоставена на пустата улица, стърчеше само веспата на Палина. Баби свали заключващото устройство и я възседна.
— Хайде чао.
— Ще те изпратя, ще карам след теб.
На „Корсо Франча“ Степ подпря стопа й и натисна газта. Баби се обърна изненадана.
— Недей, страх ме е!
— Само дръж кормилото изправено!
Тя се подчини и полетя напред с неочаквана скорост. Изкачиха улица „Ячини“ до площада и Степ тласна скутера още веднъж, после го остави да загуби инерция. Пред бариерата на комплекса Баби натисна спирачката и се обърна.
Той стоеше там, на няколко крачки от нея. Усмихна се, включи на първа и се отдалечи зад завоя.
Цялата къща светеше. Рафаела стоеше на прозореца на спалнята.
— А, ето я!
Баби й се ухили, но това не помогна. Остави веспата в гаража и докато спускаше рулетката, си спомни за последния шамар, който изяде. Качи се бавно по стълбите, отлагайки неизбежното. Вратата зееше отворена. Мина примирено под този ешафод и една плесница я улучи право в лицето. „Ох, пак от тая страна!“
— Марш веднага в леглото! И дай на баща си ключовете от моторетката!
Баби мълчаливо се подчини.
— Това пък какво е? — учуди се той. Гуменото „П“ от ключодържателя на Палина лежеше въпросително в шепата му.
Баби се стъписа за миг, но веднага измисли какво да каже:
— „П“ като Пухче! Нали така ми викаше, като бях малка.
— А, вярно! Пухче… Забравил съм. Отивай да си лягаш и утре ще се разправяме. Много съм ти ядосан, да знаеш!
Вратата на спалнята се затвори. Клаудио и Рафаела заговориха за своята неузнаваема дъщеря, доскоро толкова послушна и кротка. „Прибира се по нощите, участва в гонки с мотори, снимката й се появява по вестниците… Какво е станало с нашето Пухче?!“
В съседната стая Баби лежеше под завивките и сякаш още чуваше вълните, видели онази страстна целувка… Постепенно в мрака разцъфна отговорът на въпроса, който си задаваха двамата й родители: тяхното малко Пухче се беше влюбило.
37.
Странно, будилникът я завари ококорена. Баби вдигна щората, като танцуваше в ритъма на музиката. Съблече горнището на пижамата си и усили радиото. Надникна в огледалото и се изплези.
Момчето от отсрещния блок я наблюдаваше, усмихваше се, сякаш искаше да установи контакт. Тя отвори вратичката на гардероба и се скри зад нея. Досадникът остана да гледа плаката — огромен мъж с мотор и русо момиче зад него. Когато Баби затвори гардероба, съседа го нямаше вече. Много добре, тъкмо няма да й досажда. Ако някой още не е разбрал, тя си има гадже. Или пък няма? Погледна снимката. „Ама че дръзко лице. А и усмивката му не ми вдъхва доверие. Може би нямам гадже?“ Тази мисъл продължи да я тормози и на закуска. Беше по-мъчителна и от въпросите на Дани, и от упреците на Рафаела, дори от напълно неуместното изявление на Клаудио:
— Не съм го очаквал от теб… Пухче!
Всички го изгледаха смаяни.
— Откога стана Пухче? — поинтересува се сестра й.
— Винаги съм й викал така!
Барбара вдигна очи към баща си, който лъжеше толкова самоуверено. Днес за нея това беше единственият повод да се усмихне.
По пътя към училището се озърташе с надежда, в часовете рисуваше сърчица с въпросителни… Удари звънецът и Палина не издържа:
— Ей, какво става? Къде изчезнахте снощи?
— Никъде, ходихме в Анседония.
— Чак дотам?
Баби кимна.
— И?
— Стига де!
— Щом сте ходили чак дотам, значи сте слезли на плажа…
— Да.
— И нищо ли не правихте?
— Е, целувахме се…
— О-о-о! Направихте го, нали?
— Не, само се целувахме и всичко беше супер, само дето… не знам какво се разбрахме.
— Ама той опита ли се да… — Палина посочи красноречиво надолу.
Баби поклати глава и въздъхна:
— Не.
— Тогава наистина имаш основание да се притесняваш.
— Защо?
— Защото това значи, че не е безразличен към теб.
— Мислиш ли?
— О, да. Обикновено ги опъва още на първата среща.