Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Радиото ехтеше с пълна сила. Черна линия издължи очите й. Сивият молив ги подчерта, като се опита да ги направи още по-красиви, ако това изобщо беше възможно. Белите й зъби миришеха на мента. Лек розов гланц покри устните й, за да станат по-апетитни.
Даниела още говореше по телефона. Изведнъж музиката замлъкна. Вратата на коридора се отвори бавно и Даниела се обърна. Баби изгря в полусянката, направи няколко крачки и спря. Светлината от хола я обгърна, подчертавайки съвършенството й.
— Леле, каква си готина! — възкликна Дани.
Баби се усмихна и взе тъмното си яке Levi’s.
— Ама честно?
— Заклевам се! — Дани не можеше да повярва, че това е сестра й. Запита се дали някой ден и тя ще стане красива. Жестоката природа й остави тази крехка илюзия.
Баби изкара веспата от гаража. Спусна се по наклона и се плъзна бързо сред нощния хлад. Френският й парфюм Caronne се побратими с аромата на италиански жасмин. Какво ли ще си помисли Степ? Дали ще я хареса? Какво ще каже за гащеризона? А за грима? А за блузката? Малкото й сърчице биеше трескаво — много скоро щеше да си отговори на тези въпроси.
32.
Баби заключи веспата. Наоколо няколко момчета с мотори обсъждаха любовна история, завършила зле. Двама бяха седнали на стъпалата. Единият облиза цигара, после я разтвори и ловко изсипа тютюна в шепата си. Извади нещо от джоба на якето си и се озърна. Никой не го гледаше.
Пред вратата дежуреше дебел бодигард с обица на ухото. Баби се нареди на опашката. До нея имаше две ярко гримирани момичета с шлифери. Придружителите им бяха с якета от имитация на камилска кожа, на ревера на единия имаше позлатена игла с формата на саксофон.
Бодигардът посочи Баби:
— Ти!
Тя мина пред момичетата с тупирани коси, пред една доста прилично изглеждаща двойка и пред двама нещастници, пристигнали отдалече. Всички й завидяха. Някои се оплакаха, опитаха се да протестират полугласно, само колкото да ги чуят най-близките около тях. Дебелакът прецени, че е направил добър избор, и изгледа малкото си стадо със смръщени вежди, готови да потушат всеки ропот.
В залата гърмяха два огромни високоговорителя, клиентите пред бара крещяха, а един тип с кръгли очилца едва се крепеше на стола до живописна руса красавица, която му обясняваше, че чака гаджето си. Той се преструваше, че не разбира; момичето си поиска джин тоник и той плати, изпълнен с надежда.
Баби погледна към огромния дансинг, където всички танцуваха като луди. Не успя да види Палина и се премести вляво. „Витрините“ й харесваха много. Влизаш, гледаш през стъклото хората, които се кълчат под теб, после слизаш долу и се сливаш с хаоса — малък цветен спектакъл. Две момчета танцуваха заедно, няколко момичета ръкомахаха. Тесни еластични блузки, впити панталони, голи пъпове и дълги кърпи, вързани на кръста… Димът се стелеше наоколо и обгръщаше всички. Момче и момиче се мъчеха да си кажат нещо. Може би той й предлагаше танц, който да изпълнят вкъщи, сами. Може би тя щеше да се съгласи. А може би говореха за друго… Нямаше и следа от Палина, от Поло и най-вече от Степ. „Сигурно още не са дошли? Невъзможно…“ Изведнъж Баби усети, че гледа в грешна посока, и сякаш водена от нежния тласък на съдбата, обърна глава.
Там бяха, в същата зала! Седяха в дъното, срещу последното стъкло. Поло, Палина, оня с превръзката, някакви други момчета с къси коси и яки бицепси, Мадалена, приятелката й… той. Пиеше бира и от време на време се озърташе, сякаш търсеше някого. „Дали търси мен? Палина трябва да му е казала, че ще дойда. Не, не му е казала.“
Бавно го изгледа отново и се усмихна на себе си. Седеше като господар, но в изражението му имаше нещо толкова мило… Може би погледът? Степ се обърна и Баби се дръпна уплашено, потъна в тълпата и се отдалечи.
Отиде в дъното на заведението — до стълбите, които водеха към бара. Извади коженото си портмоне от задния джоб на гащеризона. Едно набито момче я спря; даде му десет хиляди лири и то й връчи билет, после продължи да говори с някаква девойка с накривена шапка.
Баби слезе бързо по стълбите. Долу музиката беше много по-силна. На бара си поръча коктейл „Белини“. Обичаше праскови… Погледна нагоре. Степ се беше подпрял на стъклото и кимаше в такт с музиката. Оттам не можеше да я види. Връчиха й чаша и коктейлът изчезна със същата скорост, с която се появи.
Обзе я странна еуфория. Баби затвори очи и задвижи главата си, следвайки ритъма. Качи се на един парапет и затанцува с мечтаещи устни, после отвори очи и погледна нагоре.