Три метра над небето

Вратата се открехна. Появи се млад мъж на около трийсет години, с разкопчана риза и надолу само по гащи. Като видя неканения си гост, той се стресна и понечи да се скрие, неясно защо. Тогава Степ инстинктивно се хвърли напред и провря крака си в пролуката. И докато стоеше там с лице, опряно в студеното тъмно дърво, изведнъж я видя. Беше оставена на едно кресло, до коженото палто. Чантата, която двамата с Паоло й подариха за Коледа.

Злобата утрои силите му. Той отвори широко вратата, като събори домакина на пода. Нахлу в спалнята — а там, върху намачканите чаршафи, с лице, различно и непознато за него, лежеше тя. Палеше си цигара с невинен вид. Очите им се срещнаха и в един миг нещо се счупи, угасна завинаги. Тази последна пъпна връв бе отрязана и двамата изкрещяха без глас. После той се махна, а майка му остана там, в леглото, без да говори, изгаряйки като цигарата, която току-що беше запалила. Изгаряйки от омраза към себе си, към другия, към цялата ситуация.

Степ се спря пред вратата, погледна момчето с тартините. Неочаквано две ръце го докоснаха.

— Виж какво…

Беше оня. Какво има за гледане? Извърна се и му заби един юмрук в лицето. Странните думи на Батисти проехтяха високо над стълбищната площадка: Scusami tanto, se puoi, signore chiedo scusa anche a lei…12 Джовани Амброзини закри лицето си с шепи и те се напълниха с кръв. Степ го дръпна за ризата и го извлече извън този дом, омърсен от незаконна любов. Заудря го по главата. Нещастникът се насочи към стълбите, но го събори точен ритник. Последваха удари по гърба и той се хвана за парапета, мъчейки се да стане. Степ го задърпа за косата и няколко кичура останаха между пръстите му.

Амброзини крещеше от ужас. Наизлязоха любопитни съседи. Тогава Степ се засили и го ритна в тила. Лицето на жертвата залепна за парапета с глух пукот. И двете му вежди се разцепиха. Кръвта бликна нагоре. Един зъб отскочи далеч върху мрамора. Парапетът затрепери и този метален шум се отдалечи надолу по стълбите заедно с последния стон на Амброзини, който припадна.

Степ хукна надолу, блъскайки тези меки тела, които напразно се опитваха да го спрат. Дълго скита из града, а вечерта не се върна вкъщи — отиде при Поло, който го пусна да влезе, без да задава въпроси.

Цяла нощ се въртя в леглото, страдаше дори и насън. На сутринта възглавницата му беше мокра от сълзи, но Поло се престори, че нищо не е забелязал. Закусиха усмихнати, поговориха за това-онова, поделиха си една цигара. После Степ отиде на училище и изкара три и половина по химия.

От този ден нататък всичко се промени. Никой не разбра защо, но вече нищо не беше същото. В гърдите му се загнезди ужасен звяр, готов да излезе навън всеки миг. Животът му вкъщи стана невъзможен — мълчание, изплъзващи се погледи и нито една усмивка… Цялата истина знаеха само те двамата.

После дойде присъдата. Майка му не свидетелства в негова полза. Баща му не пропусна да му вдигне скандал. Брат му така и не разбра какво е станало.