Три метра над небето

Лежаха прегърнати и ръцете им, оваляни в песъчинки, се търсеха весело. Още една целувка, после още една, а между тях усмивка и сладко отделяне, после отново докосване. Баби се надигна, погледна го. В мрака кожата му беше тъмна, гладка и нежна. Лежеше подпрян на лакти, сякаш беше господар на това място.

Степ я придърпа към себе си, притисна я и вдиша мекия й аромат, а тя се отпусна, унесена от тази сила. И изведнъж разбра, че никога до този момент не се е целувала истински.

Седяха на пясъка и Степ беше зад нея, държеше я в прегръдките си, стискаше я между краката си, целуваше я по тила.

— За какво мислиш?

— Знаех, че ще ме попиташ. — Тя облегна глава на гърдите му. — Виждаш ли онази къща на скалите? Ей за такъв дом си мечтая! Представяш ли си каква гледка! Вечер ще се прегръщаме в хола и ще съзерцаваме залеза.

Той опря бузата си до нейната. Баби се опита престорено да го отблъсне, но потъна в целувка на разкаяние и любов. Извърна се бавно назад и Степ обгърна лицето й като блед бисер, пленен в шепите му.

— Искаш ли да се изкъпем?

— В тоя студ?! Ама… аз нямам бански.

— Хайде де, не е студено! Пък и за какво ти е бански, нали си рибка?

Баби го блъсна назад, като се мъчеше да го събори на пясъка, но Степ устоя.

— Значи си казал на Поло за онази вечер?

— Да не съм луд!

— Тогава Палина откъде знае?

— Нямам представа, аз на никого не съм казал. Освен ако… съм говорил насън.

— Да бе!

— Сериозно, понякога говоря насън! Ще видиш!

Степ стана и се приближи до мотора.

— Ще видя?! Какво искаш да кажеш? — Баби го настигна притеснена.

— Как какво, довечера няма ли да спим заедно? То и без това стана утре…

Тя си погледна часовника.

— Два и половина! Ако нашите се върнат преди мен, ще ме убият. Бързо, трябва да се прибирам!

— Значи няма да спиш при мен?

— Абе ти в ред ли си?! Да си спал някога с рибка?

Степ включи двигателя, натисна предната спирачка и даде газ. Моторът, послушен между краката му, се завъртя и спря точно пред нея.

Ускоряваха плавно, чертаейки широка диря в пясъка. В далечината остана едно малко сърце, нарисувано тайно от Баби. Подла вълна изтри връхчето му, но с малко повече въображение все още можеха да се прочетат две влюбени букви: „С“ и „Б“. Самотно куче излая срещу луната и Баби се притисна до раменете на Степ. Пое дълбоко дъх, наведе се и го целуна.

Обля го странна топлина. Почувства се щастлив и натисна газта. Колелата пресякоха бързо една солена вълна, разцепиха я, раниха я смъртоносно. Малки сребърни пръски се понесоха във всички посоки и паднаха надалеч, белязвайки с кръгли дупки студения пясък.