Три метра над небето

Беше лято, и двамата бяха малки. Майка им и баща им лежаха на сини шезлонги. Степ изскочи от водата и се втурна към тях с мокра коса.

— Мамо, гладен съм!

— Първо си смени банския и после ще ти дам пица.

Тя стана и го уви в една голяма хавлия, придържаше я над раменете му. Степ се събу и послушно нахлузи сухия бански. Опита се да го опази от песъчинките, полепнали по глезените му, но не успя. Тогава тя го целуна, устните й бяха меки и топли, с аромат на слънце и плажно масло, а той хукна обратно доволен, с парче пица в ръка — гореща, с хрупкаво крайче, точно както я обичаше.

Моторът бавно зави и се отправи към къщи. Време беше да започнат живота си отначало. „Дали ще се върна някога там, където всичко изглежда по-хубаво?“ — запита се Степ.

За съжаление знаеше отговора.