Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Асансьорът потегли. Надписи, издълбани в дървото. Най-ясно се четеше името на една стара любов. По-нагоре — партиен герб, изваян съвършено от някой, който си е въобразил, че е скулптор. Под него, вдясно — мъжки полов орган, някак несъвършен, ако се съди по нейните спомени.
Втори етаж. Джачи дръпна желязната решетка и извади от чантата си връзка ключове. Чу се шумолене. Беше той, единствената й любов, смисълът на живота й. На лицето й грейна плаха усмивка.
— Пепито!
Отвори вратата и кученцето се завтече към нея с радостен лай.
— Как си, сладък?
Пепито скочи в ръцете й и започна да се умилква.
— Ако знаеш какво причиниха днес на мама! — Тя затвори вратата, остави чантата си на един мраморен плот и си съблече сакото. — Едно глупаво момиче дръзна да ми противоречи пред всички, представяш ли си! Само да я беше чул как ми говори! — Кучето я последва към кухнята, изглеждаше заинтригувано. — Заради една нищожна грешка ме унизи пред целия клас! Тя си има всичко — има хубава къща, има кой да й готви… Сега сигурно дори не мисли за това, което направи. Ами да, какво я интересува…
От едно шкафче, пълно с чаши, Джачи грабна първата, която й попадна, и я напълни с вода. Дори стъклото сякаш усещаше отлитащото време.
— Ами останалите? Всички се хихикаха зад гърба ми. Най-после да ме хванат в издънка! — Учителката се повлече към тесния хол, където извади от чекмеджето няколко домашни и седна да ги проверява. — Не трябваше да става така!
— Подчерта няколко пъти нечия грешка. — Не трябваше да ме прави за смях пред всички!
Кучето скочи върху вехтото кресло, покрито с мораво кадифе, и се сви на възглавницата.
— Сега как ще се върна при тях? Всеки път като ги изпитвам, ще казват: „Госпожо, сигурна ли сте, че не сбъркахте?“ И ще се смеят. Представям си как ще се смеят!
Кучето затвори очи. Джачи врътна три минус на една невинна ученичка, която може би заслужаваше малко повече, и продължи да си говори сама. Пожертва и следващото домашно, което при други обстоятелства беше най-малко за тройка.
Наоколо беше пълно със стари снимки. Няколко дантели лежаха върху шкафа от тъмно дърво. Тежките бели завеси не пропускаха светлината. Под краката на столовете липсваха няколко подложки. „Да, вещите заприличват на хората, които ги притежават“ — каза си Джачи и за миг всичко в квартирата й стана още по-сиво. Дори мадоната, закачена на стената, сега изглеждаше зла.
31.
Радио Dimensione suono. Весел глас изброяваше американските класации като картечен откос. Седнала на масата срещу прозореца, Баби напразно се мъчеше да се съсредоточи върху урока по алгебра. Отпусна се и погледна навън. На отсрещната тераса един съсед ремонтираше нещо. Май и на него не му вървеше.
Каква беше последната формула? Баби отвори и затвори наум една кръгла скоба, но не беше сигурна какво е поставила вътре. Погледна надолу и провери в учебника. Както й предполагаше, беше сгрешила. Съседът изчезна и тя продължи да повтаря формулата на глас. Скоро й омръзна и грабна една химикалка със смешна капачка, после погледна снимките под стъклото на масата. Палина се плези. Тя и Палина се прегръщат на една поляна в Кортина. Картичка с море. Изпрати й я Палина от Малдивските острови. Или от Сейшелските? Моретата си приличат… Де да можеше сега да е там! Без значение къде. По-нагоре имаше малка снимка, направена в някой от уличните автомати: тя и Палина ядат сладолед. Отгоре — надпис: „Пробивните“. Почеркът беше на Палина, а сладоледът беше от Джовани. Спомни си какъв беше на вкус и огладня.
Отиде в другата стая. Даниела учеше, Рафаела беше отишла да играе на карти. Отвори хладилника — жалка картинки.
Обезмаслено мляко, опаковани кашкавалчета, плодове, неизмити зеленчуци, няколко кисели млека Vitasnella и диетични кремчета. Реши да хапне кисело мляко. Дръпна капачката и част от фолиото остана на ръба. Поне да беше с плодове… „Какво мъчение!“ Върна се в стаята си. Загребваше по малко мляко и хапваше от върха на лъжичката. Днес нищо не й се услаждаше, защо ли? После го видя… и разбра.