Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
За никого не оставаше незабелязано как тя разцъфваше в негово присъствие. Как отмяташе назад къдрици, как пърхаше с дългите си мигли и изобщо прилагаше всички възможни трикове, за да привлече мъжкото внимание — разбира се, в случая основно това на Себастиано. С позорна категоричност тя му бе хвърлила око.
— Виж сега — обърнах се ядосана един ден към него, когато за пет минути бяхме останали насаме. — Трябва да й кажеш, че не проявяваш интерес към нея.
— Ти знаеш, че не проявявам интерес.
— Да, но тя не знае.
— Със сигурност не съм й дал повод за каквито и да било надежди.
— Достатъчно е как зяпаш деколтето й, когато с ветрилото си вее в гърдите.
— Cara mia, моля те, вярвай ми! Може да застане гола пред мен и пак няма да ме заинтригува!
Това ми прозвуча прекалено пламенно.
— Точно сега не е най-подходящият момент да даваш воля на италианеца в теб!
— Не я зяпам, честно. А ако все пак погледна, е просто рефлекс.
Възмутено взех един журнал за расови коне от по-мощната масичка и го метнах по него, но той го хвана небрежно във въздуха.
— Виждаш ли, това също беше рефлекс. Понякога човек прави разни неща, без да мисли — рече той.
— Но ти трябва да помислиш по въпроса! — изсъсках.
— Ако започна, тогава ще трябва да помисля и за Реджи и графа. И за това, как и двамата ти зяпат гърдите.
— Просто искаш да отклониш разговора от темата.
— Това е темата. Ако някой гледа деколтето на някого, то това е Младоженеца Кен, който зяпа твоето. А за добрия стар Джордж изобщо да не говорим. Не ти ли е направило впечатление как непрекъснато ти мляска ръката и те опипва?
— Това изобщо не можеш да го сравняваш с Ифи! Тази жена те сваля без никакви задръжки!
— А Младоженеца Кен е толкова луд по теб, че всеки път прехвърчат искри, когато го приближиш на повече от два метра.
— Само си въобразяваш.
— Не е вярно — отрече Себастиано.
— Този тип ми е напълно безразличен, много добре знаеш!
— Но с удоволствие слушаш комплиментите му. И изобщо недей да отричаш. Видях как почервеня, когато ти каза, че в розово приличаш на приказна фея. Приказна фея! — натърти Себастиано. — В момента бих се обзаложил със себе си кой пръв ще поиска официално ръката ти от мен — Джордж или Реджи.
— Направо си откачил — казах убедено. Някак си бе успял да ме накара да мина в защита и това ми се стори нечестно. — Освен това не можеш да отречеш, че мъжкото ти его тотално си пада по опитите за сближаване на Ифи. Тя няма да се откаже, защото ти сто процента ще паднеш в капана й. Ако не внимаваш, по някакъв начин тя ще успее да направи така, че да трябва да се сгодиш за нея.
Себастиано само се засмя, след което ме прегърна, целуна ме и зашепна нежни безсмислици на италиански в ухото ми. Прекрасно знаеше как да ме умилостиви.
В този момент не подозирах колко скоро и двамата щяхме да си спомним за думите ми.
Срядата дойде, а с нея и балът в „Алмакс“. Бриджет бе напълно заета със стайлинга ми, а когато видях крайния резултат, реших, че всичките усилия са си стрували. Вълнението, което Бриджет демонстрираше по време на приготовленията, беше някак си заразно и накрая започнах — макар и сдържано — да се радвам малко за предстоящата вечер.
Балната ми рокля бе в невинен, чисто бял цвят, точно както се полага за една дебютантка, но блещукаше и сияеше, което се дължеше на многото миниатюрни перли, които бяха пришити към буфан ръкавите и шлейфа, а също и по ръкавиците, които ми стигаха до над лактите. Бието на роклята, въпреки че бе обикновено кръгло, бе доста щедро изрязано и тъй като под нея носех повдигащия гърдите корсет, крайният ефект бе деколте, което си струваше да се види. Изглеждах като нещо средно между невинна принцеса и съблазнителна сирена. Себастиано, който ме чакаше долу във фоайето, остана със зяпнала уста, когато с грациозно развети поли и изискано вирнат нос слязох надолу по стълбите.
— В никакъв случай не можеш да отидеш така — каза той, вперил поглед в деколтето ми.
— Благодаря, ти също изглеждаш супер — отвърнах му. Преводачът го трансформира вravissant(изглежда, беше зациклил на тази дума), защото Седрик и Джейн можеха да ни чуят. Двамата тъкмо мъкнеха наоколо всевъзможни свещници, подноси и купи, тъй като мистър Фицджон им беше наредил да съберат среброто в къщата и да го излъскат. — Знаех си, че ще сметнеш деколтето ми за прекалено изрязано. За разлика от някои други деколтета. — Не можах да се сдържа да не направя коментара, но Себастиано само се ухили.