Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– За двама.
Мъжът кимна и изчезна във вонящата дупка. Сери се усмихна на Сония и направи жест към отвора.
– След теб.
Тя протегна крак тъмнината и напипа най-горното стъпало на стълбата. Пое дълбоко чист въздух и бавно се спусна в мрака. Чуваше се звук от течаща вода, въздухът беше тежък и влажен. Когато очите й се приспособиха към тъмнината, тя разбра, че се намира в подземен канализационен тунел. Таванът беше толкова нисък, че й се налагаше да върви наведена.
Пълното лице на човека, с когото бяха говорили, се оказа част от не по-малко пълно тяло. Сери благодари на човека и му връчи нещо, което го накара широко да се усмихне.
Сери остави Тал на поста му и поведе Сония по тунела в посока на града. След няколкостотин крачки се появи още една фигура, застанала до стълба. Мъжът можеше някога да е бил висок, но сега гърбът му беше превит, сякаш следвайки извивката на тунела. Той вдигна глава и ги изгледа под огромните си клепачи. Внезапно се обърна и погледна зад гърба си. Отдалеч в тунела се разнесе слабо звънтене.
– По-бързо! – изрече рязко мъжът.
Сери хвана Сония за ръката и побягна заедно с нея. През това време мъжът измъкна от джоба на палтото си някакъв предмет и започна да удря по него със стара лъжица. Звукът закънтя в тунела.
Когато стигнаха до стълбата, човекът спря да удря и те чуха и други източници на звънтене зад гърба си. Мъжът изсумтя и плесна с ръце.
– Нагоре! Нагоре! – извика той.
Сери се закатери. Чу се металическо изтракване, после се появи кръг от светлина. Сери се изкатери през него и изчезна. Докато Сония го следваше, чу далечен, плътен шум в тунела. Гърбушкото се изкачи подир нея и издърпа стълбата след себе си.
Сония се огледа. Стояха в тесен проход, потънал в сгъстяващ се мрак. Тя чу плътния звук отново и се обърна към тунела. Силата на звука се усилваше, постепенно преминавайки в дълбок рев, който внезапно заглъхна, когато гърбушкото грижливо нагласи капака върху отвора. След миг Сония усети лека вибрация под краката си. Сери се наведе към нея, устата му почти докосна ухото й.
– Крадците използват тези тунели от години, за да минават под Външната стена – прошепна той. – Когато градската стража открила това, започнала да пуска вода по канализацията. Което всъщност не е лоша идея, защото така каналите се поддържат по-чисти. Разбира се, Крадците бързо се научили да определят времето на пускане на водата, така че това не попречило на делата им. Тогава стражите започнали да пускат водата в случайно избрани моменти.
Той й направи знак да се наведе до капака, после внимателно го вдигна. Водата се вихреше само на няколко пръста под повърхността и ревът й отекна по уличката. Сери побърза да сложи капака обратно.
– Ето защо е това звънтене – изрече тя задъхано.
Сери кимна.
– Сигнал за тревога.
Той се обърна и връчи нещо на гърбушкото, после я поведе по уличката, към едно тъмно ъгълче, където издадените тухли в стената им позволиха да се изкачат на покрива на къщата. Беше захладняло, така че Сония издърпа наметалото си нагоре и загърна раменете си.
– Надявах се да успеем да се доближим повече – промърмори Сери, – но... – Той сви рамене. – Гледката оттук е хубава, нали?
Тя кимна. Макар че слънцето вече се беше скрило зад хоризонта, небето все още пламтеше. Последните буреносни облаци се носеха над Южния квартал, но бавно отстъпваха на изток. Градът се разстилаше пред нея, окъпан в оранжеви светлини.
– Оттук се вижда даже част от Кралския дворец – посочи Сери.
Над високата Вътрешна стена наистина се подаваха високите кули на Двореца и върха на блестящия купол.
– Никога не съм бил там – въздъхна Сери. – Но някой ден ще отида.
Сония се разсмя.
– Ти? В Кралския дворец?
– Това е нещо, което си обещах някога – каза той, – че ще посетя поне веднъж всички значими места в града поне веднъж.
– И колко си напреднал досега?
Той посочи портата на Вътрешния кръг. От другата й страна се виждаха стените и покривите на разкошни домове, залети с жълтата светлина на уличните фенери.
– Бил съм в две-три от големите къщи.
Сония изсумтя недоверчиво. Когато тичаше по поръчките на Джона и Ранел, от време на време й се налагаше да влиза във Вътрешния кръг. По тамошните улици патрулираха стражи, спиращи за разпит всеки, който не е разкошно облечен или не носи прислужническата униформа на някой от Домовете. Клиентите й даваха малък жетон, удостоверяващ, че тя има законна работа в района.
Всяко посещение й разкриваше нови чудеса. Тя помнеше удивителните цветове и форми на къщите, някои от които бяха с тераси и кули, толкова тънки и деликатни, че изглеждаха сякаш ще се срутят под собствената си тежест. Дори постройките за прислугата бяха разкошни.