Кралят на казиното

— Именно това намеквам.

— Наистина ли, Иван? — стана сериозен Павлов.

— А ти си мислеше, че във вратовете ви диша самото ЦРУ?

— Бях сигурен. А с хора като тях, знаеш, че трябва да си винаги нащрек.

— Не си наясно, Анатолий Сергеевич, къде са злачните местенца в чужбина. Какво им пука на ЦРУ или ФБР за някакви си комарджии? За разлика от нашите органи те се занимават само с преките си задължения.

— Разбрах накъде биеш. Но внимавай, Ваня, не се изсилвай.

— Минавам към въпроса. Имам нужда феесбейците да не мътят водата на моите момчета в твоите любими злачни места, когато започна да действам.

— И кога ще започнеш?

— Скоро.

— Дошъл е значи моментът…

— Много знаеш, Анатолий Сергеевич, но не всичко.

— Не ми трябва да знам всичко. Но ако имаш предвид Воронеж, за него се знае и на „Огарьов“, и на „Петровка“.

— Воронеж не е малък град — ухили се Монголеца. — И ако там, на „Петровка“, си мислят, че стоката лежи по хангарите, дълбоко се заблуждават… Така че какво ще кажеш?

— Услуга за услуга.

— Цял съм в слух.

— Ти каза, че Уест е можел да изчезне дори във Филаделфия. Но той може да изчезне и тук, в Русия.

— Защо, какво не поделихте?

— Какви ги говориш?!

— Според мен ти се изрази доста ясно.

— Дявол да го вземе! — възкликна с досада Павлов. — Изобщо не ми е минавала подобна мисъл!

— Ми тогава се изразявай по-точно.

— С една дума, работата е следната. Уест има не мозък, а компютър. Но всичките си комбинации, а те са над сто хиляди, е вкарал в истински компютър. Именно той ми трябва.

— За всеки случай?

— Да, за всеки случай.

— Кажи ми къде стои и аз ще го взема.

— Де да знаех! Вероятно някъде вкъщи.

— В коя къща? В апартамента, вилата, а може би в правителствената резиденция?

— В правителствената резиденция, драги ми Ваня, отдавна ходи друг човек. Уест вече няма достъп там. Всъщност той още храни някакви надежди, но това си е умряла работа.

— А кой е щастливецът?

— Полковникът от вътрешната служба Валерий Степанович Саргачов.

— Сериозен мъж. Още щом го видях, веднага разбрах що за човек е. С него шега не бива.

— Прав си — съгласи се Павлов. — Не бива. Известно ли ти е с какво се занимава?

— Че с какво може да се занимава един полковник от МВР? Със службата си.

— Той е включен в групата на следователя по особено важни дела Турецки, за разследване на убийството в Хонконг.

— Не само той е включен, но и Грязнов, бивше ченге, а сега частен детектив.

— Надявам се, разбираш, че Турецки няма да се задоволи само с убийството?

— Да, дълбоко ще копне „важнякът“. То си е ясно — потвърди Монголеца.