Пазачът на фара [bg]

– Пристигна докладът на Турбьорн – каза Аника веднага щом Патрик и Мартин влязоха през вратата.

Патрик така беше преял, че едва дишаше. Бе излапал прекомерно голяма порция паста в „Лила Берит“.

– Къде е? – попита той и тръгна към коридора.

– На бюрото ти.

Патрик забърза натам, следван от Мартин.

– Сядай – каза той и посочи стола пред бюрото.

Самият той седна на собствения си стол и започна да чете документа, оставен от Аника. Мартин изглеждаше така, сякаш му се иска да изтръгне листовете от ръцете на Патрик.

– Какво пише? – попита той след няколко минути, но Патрик само махна с ръка и продължи да чете.

След, както се стори на Мартин, непоносимо дълго време, Патрик остави доклада с разочаровано изражение.

– Нищо?

– Не, поне не нищо ново.

Патрик си пое дълбоко въздух, облегна се назад и сключи ръце на тила си. Двамата помълчаха известно време.

– Никакви следи?

Мартин разбра какъв ще е отговорът още щом попита.

– Ако искаш, го прочети сам, но на мен поне така ми се струва. Странно, но отпечатъците от апартамента принадлежат единствено на самия Матс Сверин. По дръжката на входната врата и по звънеца има и други, една част от които вероятно са на Сигне и Гунар. Един от тях се появява и на дръжката от вътрешната страна на вратата, така че може да принадлежи на убиеца. В такъв случай можем да го използваме, за да свържем евентуален заподозрян с местопрестъплението, но тъй като отпечатъкът го няма в регистъра, засега не ни е от полза.