![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Ами да, няма какво друго да правим. Дано Турбьорн има повече успех.
Патрик заключи апартамента. Беше се надявал, че ще намерят нещо интересно, което да ги насочи нанякъде. Но вместо това продължаваше да разполага единствено със собствените си неясни подозрения, а дори самият той не смееше да разчита напълно на тях.
– Обяд в „Лила Берит“? – попита Мартин, щом се качиха в колата.
– Звучи добре – каза Патрик без особен ентусиазъм и даде на заден.
Вивиан отвори предпазливо вратата на столовата и се приближи до Андерш, който настървено чукаше по клавиатурата.
– Какво искаха?
Тя седна срещу него. Паула бе седяла на същия стол и той още беше топъл.
– Питаха за Матс и сътрудничеството ни. Чудеха се дали компютърът му не е тук – отговори той, без да я поглежда.
– Ти какво им каза? – попита Вивиан и се надвеси над масата.
– Възможно най-малко. Че сме работили добре заедно и че компютърът му не е тук.
– А ако е тук... – започна тя, но се поколеба, преди да продължи. – Това ще ни засегне ли по някакъв начин?
Андерш поклати глава и погледна сестра си за пръв път, откакто беше седнала до него.
– Не и ако го предотвратим. Той беше тук в петък. Говорихме малко и изгладихме някои проблеми. Когато приключихме, той си тръгна и оттогава никой от нас не го е виждал. Това е всичко, което трябва да знаят.
– Казваш го, сякаш е съвсем просто – каза Вивиан.
Усещаше как в нея се насъбира тревога. Тревога и въпроси, които не смееше да зададе.
– Просто е.
Андерш отговори лаконично, без да остави гласа си да разкрие чувствата му. Но Вивиан добре познаваше брат си. Знаеше, че въпреки уверения поглед на сините очи зад очилата той е притеснен. Просто не искаше да го покаже пред нея.
– Струва ли си? – попита тя накрая.
Той я погледна учуден.
– Нали това се опитвах да ти кажа онзи ден, но ти не искаше да слушаш.
– Знам – каза тя, вдигна ръка и нави един рус кичур около показалеца си. – Всъщност не изпитвам колебания, просто ми се иска всичко да приключи, за да можем най-накрая да си починем.
– Мислиш ли, че това някога ще стане? Може би сме толкова повредени, че никога няма да намерим това, което търсим?
– Не говори така – каза тя рязко.
Той току-що бе изказал забранените мисли, които се въртяха и в нейната глава в моменти на слабост. Мислите, които я терзаеха, докато лежеше в мрака, малко преди да заспи.
– Не бива да го изричаме, нито дори да си го помисляме – натърти тя повторно. – Винаги сме теглили късата клечка, борили сме се за всичко, не сме получавали нищо гратис. Заслужаваме това тук.
Вивиан се изправи така рязко, че столът й падна назад и се приземи с трясък на пода. Тя не го вдигна и избяга в кухнята. Там имаше с какво да се занимава, така че да не се отдава на размисли. С разтреперани ръце се зае да преглежда хладилници и килери, за да се увери, че имат всичко необходимо за утрешната закрита премиера.
Мете от съседния апартамент любезно предложи да гледа децата за няколко часа. Не че Маделейн имаше някаква конкретна работа. За разлика от повечето хора, нейният живот не беше изпълнен с ежедневните занимания и задачи, за които така копнееше. В случая просто искаше за малко да остане сама със себе си.
Разхождаше се бавно по „Стрьогет“16, в посока към „Конгенс Нюторв“17. Магазините изкушаваха със стоки за наближаващото лято. Дрехи, бански, шапки, сандали, бижута и играчки за къпане. Всички онези неща, които нормалните хора с нормален живот пазаруваха, без да се замислят какъв късмет са извадили. Не че беше неблагодарна, напротив, безкрайно се радваше да се намира в чужд град, който й предлага нещо неизпитвано от толкова много години. Сигурност. И обикновено сигурността й стигаше, но понякога, като днес например, копнееше отчаяно просто да бъде нормална. Не искаше лукс или купища ненужни вещи, които просто да заемат място. Копнееше обаче да може да си позволи малките ежедневни неща като това да отиде да си купи бански, защото през уикенда ще води децата на басейн. Или пък да влезе в БР18 и да купи завивки със Спайдърмен на Кевин, просто защото знаеше, че той ще спи по-добре, ако дели леглото си със своя идол. Вместо това трябваше да рови из джобовете си за достатъчно датски крони, за да плати билета за автобуса до града. В това нямаше нищо нормално, но поне беше в безопасност. Макар и за момента да го знаеше само с ума си, не и със сърцето си.
16 Пешеходна търговска улица в центъра на Копенхаген, една от най-дългите такива в Европа, както и популярна туристическа дестинация. – Б. пр.