Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Любовно-фантастические романы » Среднощният диамант [bg]
Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Среднощният диамант [bg]

Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:

В „Среднощният диамант“ Ришел Мийд ни разкрива неподозирани дълбочини и пролуки в лъскавия и елегантен свят на „Бляскавият двор“, където се крие мрачната реалност на борбата на едно момиче за свобода. Бежанка от ужасна война, Мира е прогонена от родината си и захвърлена в друга, която не желае да я приеме. Но по стечение на обстоятелства, които променят живота й завинаги, тя получава шанс за ново бягство — сред коридорите на Бляскавия двор. Бляскавият двор е училище по етикет със строги вътрешни порядки, което превръща момичетата от бедно потекло в истински дами, за които после намира богати съпрузи в Новия свят. Момичетата, които се стараят, могат да се надяват на блестящо бъдеще, толкова различно от всичко, което познават до момента. Но Мира отново се оказва жертва на предразсъдъци — не само от останалите момичета в Двора, но и от кандидатите й за женитба. На дневна светлина Мира свежда глава и учи порядки, които да я превърнат в просто поредната идеална съпруга, заедно с новите си приятелки — тайнствената Аделейд и амбициозната Тамзин. Когато слънцето залезе обаче, Мира готви съвсем различен план за действие — план, който може да доведе до обесването й във Върховния съд на Адория. „Среднощният диамант“ е необикновената история на момиче, което върви срещу целия свят, за да си проправи път към любовта, приятелството и може би дори свободата. Авторката, която покори света „Академия за вампири“ — бестселър номер 1 на New York Times Повече от 8 милиона продадени бройки в цял свят Преведена на повече от 30 езика
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 172
Перейти на страницу:

— За какво е маскировката? — попитах, докато нахлузвах своята.

— Грант Елиът не бива да бъде свързван с нещо повече освен с магазина си. Някоя и друга нощ навън, едно бързо питие в някоя кръчма? Не е кой знае какво. Излизанията, повтарящи се всяка нощ, може да повдигнат въпроси.

Когато тръгнахме, из града още имаше много гуляйджии и Грант заобиколи по-многолюдните места. Оглеждах тези шумни улици с копнеж, надявайки се, че ще имам възможност да ги изследвам някой ден. Може би можех да се омъжа за съдържател на кръчма.

С Грант не говорехме много помежду си, докато минавахме през главните порти и излизахме на главния път. Не се докосвахме, но остро усещах всеки сантиметър между нас. Накрая спрях и посочих към горист участък отстрани покрай пътя. Бях забелязала един пън с причудлива форма, когато излязох от храстите по-рано:

— Това е обратният път.

Грант наклони глава, докато се взираше в него:

— Наистина си безразсъдна.

— Мисля, че искахте да кажете „безстрашна“. И сериозно — оставете ме да продължа сама оттук. Пътеката е тясна и ако ме хванат от другата страна, ще е по-добре, ако не сте с мен.

Той продължи да оглежда тъмните дървета още известно време, а накрая се обърна отново към мен:

— Внимавай. Ако чуеш някого — нещо — спри и се скрий.

— Ще го направя. — Но не помръднах. Трябваше да опитам още веднъж. — Грант… сигурен ли си, че не съм си навлякла неприятности със Сайлъс? Сигурен ли си, че ти не си загазил?

— Аз? Да загазя? Едва ли.

— Той ми се стори толкова ядосан.

— Заради веждите е. Правят го да изглежда по-страховит, отколкото е в действителност.

— Сериозна съм.

— Аз също. — Грант подритна черния път. — Беше права на кораба. Щях да съжалявам, че не съм те наел по този случай.

И това беше всичко. Нито дума за отстраняване от случая.

— Добре. — Насочих се към гората. — Ще се видим… някой път.

— Внимавай — повтори той. — Гледай да не се загубиш там.

Посочих към небето:

— Имам помощ. Тук съзвездията са същите като в Евария. Знам накъде се движат през сезоните. И знам, че звездата на Ариниел не се движи изобщо.

Той вдигна поглед заедно с мен:

— За баланкуанците звездата на Ариниел е звездата на пътниците — звездата, която винаги те отвежда у дома, колкото и да си изгубен. Единственото нещо, на което може да разчита един скиталец.

— Сигурно я познавате добре — подметнах закачливо, спомняйки си историите за миналото му.

— Тя ме направлява. Но така и не ме отведе у дома. Лека нощ, Мирабел.

13

В дните, които последваха, копнеех да узная какво правеха Сайлъс и Грант и дали моите тайни сведения бяха помогнали. Но уговорката с информаторите не действаше така. Аз осигурявах информация на Грант. Той не ми я предаваше обратно. Ако нямах нищо за съобщаване, нямаше причина да контактуваме.

Наближаването на бала за откриването на сезона означаваше, че никой в Уистерия Холоу не бездействаше. Мистрес Кълпепър и госпожица Брадли постоянно ни караха да пробваме рокли и да експериментираме с прически. Никое преправяне не беше твърде дребно, не и ако водеше до съвършенство. Дизайнерите в Осфрид бяха надминали себе си с огнената ми рокля за дебюта. Коприната улавяше светлината под всеки ъгъл, пламтейки в сто нюанса на червеното. Бяха гарнирали роклята с черни акценти, които мистрес Кълпепър не харесваше. Смяташе го за мрачно.

— Ти си рубин — каза ми тя, мръщейки се на блещукащите кехлибарени мъниста, които обточваха деколтето и ръкавите ми. — Трябва да изглеждаш подобаващо за ролята.

— Аз съм гранат.

— Не, рубин. Измести се до трета позиция. Не можехме да те оставим като по-незначителен камък.

Онази седмица тя опита да направи няколко промени в роклята: заменяше набраната черна фуста с други цветове или покриваше мънистата с панделки. Накрая обаче призна, че първоначалният замисъл е най-добър.

Харесвах черното. Струваше ми се дръзко. Опасно. Напомняше ми за приключението ми, в което се бях впуснала маскирана.

* * *

Когато голямата нощ най-сетне настъпи, тримата Торн трябваше да наемат множество карети, за да превозят всички ни. Мистрес Кълпепър ни позволи да пътуваме само по две в карета — по едно момиче на всяка седалка, за да запазим облеклото си възможно най-безупречно. Нямаше да допусне ненужни гънки или скъсване. Аз, разбира се, пътувах с Аделейд, която седеше срещу мен, нагиздена с кристали и бяла коприна. Завиждах й, че не бяха променили естествената й коса и само я бяха подредили в частично вдигната прическа. Аз бях успяла да остана с пусната коса, което ми харесваше, но мистрес Кълпепър я беше „подчертала“ с прикрепени с шноли тънки кичури в наситено червено. Другите момичета се привеждаха под тежестта на сложни перуки, така че можеше да е и по-лошо.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)