Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » Конан Непобедимия [bg]
Конан Непобедимия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Конан Непобедимия [bg]

Электронная книга - «Конан Непобедимия [bg]». Краткое содержание книги:

Прecлeдвaн oт кръвoжaднa aрмия, плeнeн oт чaрa нa крacивaтa и кoвaрнa рaзбoйничecкa глaвaтaркa Чeрвeнaтa кaня, вeликoлeпният вaрвaрин прeдизвиквa бeзпoщaдния и зъл мaгьocник Aмaнaр и ce впуcкa в oжecтoчeнa бoрбa c нaй-мрaчния дeмoн-бoг — Cъщecтвoтo, кoeтo пoглъщa чoвeшки души.
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 99
Перейти на страницу:

— Като плъхове в делва — изръмжа Хордо. — Разлюлей ада вместо мен, Конан, ако стигнеш в Гехана пръв.

— Какво искаш да кажеш? — високо попита Карела. — Ако мислиш, че ще продадем живота си евтино…

— Не ме разбирате — ласкаво я прекъсна мъжът на трона. Конан помисли, че той просто се забавлява. — С’тара са мои слуги. Аз се радвам на малцината чужденци, които минават по тези места, както се радвам и на вас сега, но понякога странниците се безскрупулни хора, които не се свенят да използват насилие срещу мен въпреки моето приятелско отношение. Ето защо е най-добре да отстраня това изкушение, като взема със себе си достатъчен брой от своите подчинени. Не че се съмнявам във вас, разбира се.

Конан беше убеден, че в последните думи звучи подигравка.

— Що за човек е този, който приема слугите му да бъдат такива люспести твари? — Младежът подозираше какъв ще бъде отговорът, дори и да не го получеше — човекът, когото бяха срещнали, беше магьосник.

Вместо отговор от Аманар прозвучаха сърдитите думи на Карела:

— Забравяш кой командва тук, кимериецо! — Свирепият поглед в зелените й очи се впи в мъжа в алените одежди. — И все пак, Аманар, въпросът беше уместен. Магьосник ли си, щом позволяваш такива чудовища да бъдат твои слуги?

Бандитите запъшкаха, мърморенето им се усили. Конан потрепери, понеже знаеше колко е опасно да предизвикаш магьосник така открито. Ала Аманар се усмихна, като че ли пред него стояха непослушни деца.

— С’тара не са чудовища — каза той. — Те са останки от раса, която е живяла преди нас, характерът им е мек, въпреки техния външен вид. Преди да дойда тук, планинците са ги преследвали като животни и са ги подлагали на кланета. Не, няма защо да се страхувате от тях, нито от мен, макар че някои банди С’тара, които не са мои слуги, с нищо не се различават от планинците, които ги ненавиждат, нито са по-различни от обикновените хора.

— Ние срещнахме такава банда — каза Карела.

Конан погледна червенокосата главатарка, но не можа да отгатне дали тя е повярвала на магьосника, или играе някаква хитра игра.

— Хвала̀ на всички богове, че сте оцелели — благочестиво каза Аманар. — Позволете ми да ви предложа подслон в своята крепост. Вашите подчинени могат да направят лагер пред стените на крепостта, където ще се чувстват в пълна сигурност. Моля ви, съгласете се да бъдете мои гости. Аз рядко се радвам на посетители и искам да поговоря с вас за нещо, което по мое мнение, може да ви донесе полза.

Конан погледна бойните редици на С’тара и се запита колцина ли бяха дръзнали да откажат любезната покана на Аманар.

Карела не се поколеба нито миг.

— Приемам с благодарност — каза тя.

Аманар се усмихна — и този път усмивката не докосна очите му — поклони й се леко и плесна с ръце. Осемте С’тара, които носеха трона от слонова кост, внимателно се обърнаха и започнаха да се изкачват по пътеката. Пъргави като гущери, войниците С’тара продължиха да се движат по склоновете на тясната долина успоредно с бандитите. „Почетен караул? — зачуди се Конан. — Или просто караул?“.

— Колко от онова, което ни каза, е истина? — тихо попита Хордо.

Конан хвърли поглед към трона пред тях — от опит познаваше остротата на слуха у магьосниците. Аманар не им обръщаше никакво внимание.

— Не вярвам на нито една негова дума — отвърна той. — Онзи, по чиито следи вървяхме — С’тара ли го нарече той? — идваше право насам.

Едноокият се намръщи.

— Ако побегнем изненадващо, тези твари ще могат да успеят да изстрелят само няколко стрели подир нас.

— Защо да бягаме? — тихо се засмя Конан. — Нали сме тръгнали за медальоните и всичко останало, което успеем да намерим. Той ни води в собствената си крепост, тъкмо при тях.

— Не се бях сетил за това — каза Хордо и тихият му смях забълбука в унисон със смеха на кимериеца.

Карела погледна през рамо. Зелените й полегати очи бяха непроницаеми.

— Оставѝ аз да мисля, старче — решително каза тя. — Тази брада изсмуква мозъка ти.

Възцари се неприятна тишина.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 99
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)