Конан Непобедимия [bg]
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: Конан (bg) #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Конан Непобедимия [bg]». Краткое содержание книги:
— Като плъхове в делва — изръмжа Хордо. — Разлюлей ада вместо мен, Конан, ако стигнеш в Гехана пръв.
— Какво искаш да кажеш? — високо попита Карела. — Ако мислиш, че ще продадем живота си евтино…
— Не ме разбирате — ласкаво я прекъсна мъжът на трона. Конан помисли, че той просто се забавлява. — С’тара са мои слуги. Аз се радвам на малцината чужденци, които минават по тези места, както се радвам и на вас сега, но понякога странниците се безскрупулни хора, които не се свенят да използват насилие срещу мен въпреки моето приятелско отношение. Ето защо е най-добре да отстраня това изкушение, като взема със себе си достатъчен брой от своите подчинени. Не че се съмнявам във вас, разбира се.
Конан беше убеден, че в последните думи звучи подигравка.
— Що за човек е този, който приема слугите му да бъдат такива люспести твари? — Младежът подозираше какъв ще бъде отговорът, дори и да не го получеше — човекът, когото бяха срещнали, беше магьосник.
Вместо отговор от Аманар прозвучаха сърдитите думи на Карела:
— Забравяш кой командва тук, кимериецо! — Свирепият поглед в зелените й очи се впи в мъжа в алените одежди. — И все пак, Аманар, въпросът беше уместен. Магьосник ли си, щом позволяваш такива чудовища да бъдат твои слуги?
Бандитите запъшкаха, мърморенето им се усили. Конан потрепери, понеже знаеше колко е опасно да предизвикаш магьосник така открито. Ала Аманар се усмихна, като че ли пред него стояха непослушни деца.
— С’тара не са чудовища — каза той. — Те са останки от раса, която е живяла преди нас, характерът им е мек, въпреки техния външен вид. Преди да дойда тук, планинците са ги преследвали като животни и са ги подлагали на кланета. Не, няма защо да се страхувате от тях, нито от мен, макар че някои банди С’тара, които не са мои слуги, с нищо не се различават от планинците, които ги ненавиждат, нито са по-различни от обикновените хора.
— Ние срещнахме такава банда — каза Карела.
Конан погледна червенокосата главатарка, но не можа да отгатне дали тя е повярвала на магьосника, или играе някаква хитра игра.
— Хвала̀ на всички богове, че сте оцелели — благочестиво каза Аманар. — Позволете ми да ви предложа подслон в своята крепост. Вашите подчинени могат да направят лагер пред стените на крепостта, където ще се чувстват в пълна сигурност. Моля ви, съгласете се да бъдете мои гости. Аз рядко се радвам на посетители и искам да поговоря с вас за нещо, което по мое мнение, може да ви донесе полза.
Конан погледна бойните редици на С’тара и се запита колцина ли бяха дръзнали да откажат любезната покана на Аманар.
Карела не се поколеба нито миг.
— Приемам с благодарност — каза тя.
Аманар се усмихна — и този път усмивката не докосна очите му — поклони й се леко и плесна с ръце. Осемте С’тара, които носеха трона от слонова кост, внимателно се обърнаха и започнаха да се изкачват по пътеката. Пъргави като гущери, войниците С’тара продължиха да се движат по склоновете на тясната долина успоредно с бандитите. „Почетен караул? — зачуди се Конан. — Или просто караул?“.
— Колко от онова, което ни каза, е истина? — тихо попита Хордо.
Конан хвърли поглед към трона пред тях — от опит познаваше остротата на слуха у магьосниците. Аманар не им обръщаше никакво внимание.
— Не вярвам на нито една негова дума — отвърна той. — Онзи, по чиито следи вървяхме — С’тара ли го нарече той? — идваше право насам.
Едноокият се намръщи.
— Ако побегнем изненадващо, тези твари ще могат да успеят да изстрелят само няколко стрели подир нас.
— Защо да бягаме? — тихо се засмя Конан. — Нали сме тръгнали за медальоните и всичко останало, което успеем да намерим. Той ни води в собствената си крепост, тъкмо при тях.
— Не се бях сетил за това — каза Хордо и тихият му смях забълбука в унисон със смеха на кимериеца.
Карела погледна през рамо. Зелените й полегати очи бяха непроницаеми.
— Оставѝ аз да мисля, старче — решително каза тя. — Тази брада изсмуква мозъка ти.
Възцари се неприятна тишина.