![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Днес ми беше провървяло двойно. Първо, неочаквано напомнилият за себе си Валдер ми спаси кожата в галерията, и второ — медальонът, намерен от гоблина в Харгановата пустош, беше неутрализирал смъртоносен капан. Хвала на Сагот за всичко добро, което прави за мен!
Заради Балистан Паргайд не веднага обърнах внимание на извитото стълбище, потъващо в пода в посока към пето ниво. Е, поредният етап от пътя беше преодолян.
Глава 6
Господарите на мрака
Да броя стъпалата в Храд Спайн вече ми се беше превърнало в навик. Всъщност така се отвличах от мрачните мисли. Но този път броенето не помогна особено. На петстотин седемдесет и третото стъпало мрачните мисли така ме бяха обсебили, че загубих бройката и повече не продължих. Лафреса все още беше пред мен в надпреварата за Рога на дъгата, освен това в нея беше и Ключът, без който не можех да се измъкна от дворците. Тя безпогрешно намираше пътя в лабиринта на мъртвите зали, при това все едно минаваше по улица Нагледна, без да й пука за дебнещите заплахи, на туй отгоре осигуряваше безопасно преминаване и на хората на покойния Балистан Паргайд. А, като стана дума за тези овце! Няма да е лошо да пресметна колко са останали със слугинята на Господаря. След като Халас уцели ферибота с оръдието и на дъното на Иселина отидоха половината от хората, изпратени да ни преследват, в групата на преследвачите останаха двадесет и осем души. Мейло Труг го уби Фенерджията в двубоя на Сагра, оставаха двадесет и седем. Един го светнаха орките в Червената местност, още трима убихме на входа на Храд Спайн. Значи, двадесет и трима. Минус онези двамата, които се изгубиха на второ ниво, и четиримата, които умряха от ръцете на гаргойлите. Седемнайсет. Един с отрязана глава на моста, още двама в галерията на Шепота, и самия Балистан Паргайд с още един воин. Колко останаха? Дванайсет. И това заедно с Лафреса и Бледния. Ако ме питаха, за мен по-добре беше всички загинали в Костните дворци да са живи, а сладката Лафреса и прескъпото ми приятелче Бледния да се бяха отправили в мрака, но съдбата беше решила друго. Така че сега са дванайсет, макар да си мисля, че ще са много по-малко. Кой знае по какъв път беше прекарала своя малък отряд синеоката вещица и колко тела са останали незабелязани от мен. Напълно вероятно е слугинята на Господаря да се придвижва напред дори съвсем сама. Разбира се, за мен това ще е по-добре, но не много. Лейди Йена е напълно способна да се справи с десетина като мен, неслучайно Посланикът я освободи от тъмницата и я изпрати за Ключа. От все сърце се надявах милейди да се препъне някъде и да счупи прекрасната си шия.
Първата голяма опасност — залите на Заспалия Шепот, предсказани в пътеводния стих-загадка, останаха зад мен, но всичко едва започваше. Как беше по-нататък в свитъка?
Обнадеждаващи редове, нали? Просто ме заставят с всички сили да бягам надолу, към изненадите. Във всеки случай, някои любознателни и прекалено побъркани гоблини смятат, че трябва да се бяга. Но какво да очакваш от кралски глупаци?
Събудих се от кошмар, макар да не помнех що за ужаси бях сънувал. От съня останаха само острата болка в гърдите и огромната умора, сякаш изобщо не съм спал. Отдихът, който си позволих на последния завой на стълбите, не донесе дългоочакваното облекчение и аз продължих пътя си в доста потиснато настроение. Умората от последната седмица като тежък камък ме смачкваше и притискаше към земята. Едва сега започнах да осъзнавам, че пътуването през Храд Спайн няма да е толкова лесно, колкото си бях мислил. Постоянното напрежение, постоянното очакване на някаква опасност се отразяваха на здравето ми много повече, отколкото разстоянието, което бях извървял от влизането ми до входа към пето ниво. Аз се изправих със стон (каменните стъпала, уви, не са най-удобното място за спане) и разкърших изтръпналите си ръце и крака. Стотици малки иглички започнаха да се разхождат по тялото, гъделичкайки ме ту тук, ту там. Колкото и да е странно, но това дребно неудобство ме ободри по-добре от всичко друго и на пето ниво се озовах в едно съвсем бодро разположение на духа.