Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Нищо не разбирам - мърмореше Кицум. Двамата с Ахата седяха на капрата. Измъчените коне упорито не ускоряваха своя препъващ се тръс въпреки наложените им заклинания. - Нищо не разбирам... Никога преди облаците не са галопирали така, никога. Ще ми се да знам кой ги пришпорва...

Ахата безмълвно очакваше развоя на събитията. Вече изобщо не се съмняваше, че Онфим е намислил някаква хитрина -собственикът на цирка изглеждаше твърде спокоен. Разбира се, той също надничаше от фургона и хвърляше тревожни погледи назад, ала твърде престорено. За разлика от подчинените си той не бе добър артист.

До Хвалин не бе чак толкова далеч, ала ако Пороят продължеше да напредва така стремително, циркът нямаше да успее да се скрие зад крепостните стени, под каменните покриви. Всички го разбираха... Освен може би Трош.

Ала засега авторитетът на господин Онфим не позволяваше никому да спомене на висок глас за настигащата ги гибел. Нито Еремий Змиевластника, нито братчетата-акробатчета, нито даже Смърт-девицата смееха да обелят дума по въпроса.

„Защо не предприемаш нищо, Онфим? - тормозеше се Ахата - Можеш да облекчиш фургона. Можеш да изхвърлиш мен, Кицум, Трош, половината багаж... Не си толкова глупав. Клоунът е прав - ти имаш изход. Но трябва ли да бавиш останалите?... Какво си намислил? Нима наистина ще се измъкнеш със светинята на народа ми!?"

Момичето Дану се разтрепери.

- Ей, Кицум - неочаквано на капрата изникна като ръбеста сянка Нодлик, - ти да не си решил да оправиш данката, преди да пукнем, а? Какво си шепнете толкова?

Зад гърба на жонгльора се мотаеше Евелина, а ръцете й миришеха на желязо - жената криеше под наметалото си оръжие.

Кицум бавно и спокойно обърна глава, без да изпуска юздите и подхвърли през рамо:

- Да не искаш да се включиш? Евелина какво ще рече? Не й ли се ще и на нея да вирне крачета като за последно?

Набръчканите ръце на клоуна прилежно насочваха конете, караха ги да заобикалят дупките, изобилно осеяли друма. Кицум не понечи да се изправи, не се опита да прикрие някак незащитения си гръб. Ахата се сви.

- Чух какво й каза - с непознат глас изрече Нодлик. Студен и решителен, войнишки глас. Ахата едва не зяпна. Жалкият, глупав, алчен и похотлив Нодлик? Жонгльорът бе присвил очи, зениците му изглеждаха като пики.

Клоунът равнодушно се загледа в задниците на конете и присви рамене:

- И какво от това?

- На нейния бесовски език! - обади се Евелина.

- И какво от това? - повтори със същия тон Кицум.

- Ей такова! - изкрещя Нодлик, изгубил самообладание. -Пороят ни настига, а ти - „И какво от това"! Всички знаят, че нечовешките Дану не се страхуват от Пороя!

- Какви ги плещиш, Нодлик? - намръщи се клоунът и гузно сведе очи.

- Не плещя! - беснееше жонгльорът. Малко му оставаше да се разкрещи така, че да го чуят всички останали. - Не плещя! Правиш си сметка тя да те отърве, нали? А после... После да вземеш онова?