Диамантен меч, дървен меч [bg]

-Cflueii! - внезапно изръмжа Кицум. Лицето му още повече потъмня от напрежение, примката стягаше гърлото му. - Suu'ie Jenao Dhaaoii! ie Immilspoounn!

Евелина пребледня. За разлика от Ахата, тя явно разбираше това наречие.

- Immilspoounn? - тя леко отпусна въжето.

- Ya - мрачно изхърка Кицум. - Evelynn ар oemmoaa. ife ie Dhaaoii jut peokk imniilspoeunn!

- Bemmdaa? - усъмни се Евелина

- Ya - криво се ухили клоунът.

Нодлик изобщо не приличаше на себе си. Беше станал сериозен и вглъбен. Той леко докосна лакътя на Евелина и каза:

- Щом е така... Кицум! Предлагам... Предлагаме ти да сключим примирие. След като и без това всичко знаем един за друг...

- ...няма смисъл да враждуваме, особено пред лицето на смъртта! -довърши Евелина.

- Колко благородно! - саркастично забеляза смешникът. -Предлагате примирие на човек с примка на врата.

- Примката е защото много добре помним онази нощ - Нодлик неволно потърка долната си челюст. - Вярно, нямаше нужда толкова да буйстваш. Ние само те проверявахме... И сега знаем на какво си способен.

- Наистина ли така мислиш? - вежливо запита Кицум. -Сигурен си, че знаеш на какво съм способен? На всичко, на което съм способен? Моите поздравления, умнико!

Клоунът загърби жонгльорите, сякаш бе намерил нещо много интересно в храстите край друма.

Сърцето на Ахата биеше бясно и отекваше чак в слепоочията й.

„Те не са такива, за каквито съм ги мислила! Кицум не е смешник, Нодлик и Евелина не са обикновени странстващи артисти. Нима всички са се събрали тук на лов за Immilspoounn? Не може да бъде! Защо тогава позволиха на Онфим да иде с мен в гората? И откъде са тези суеверия, че Дану оцеляват под Пороя?! Глупави хумануси! Евелина наистина ли смята, че с Immilspoounn в ръце ще спасявам жалките им животи?... Ами ако се престоря..."

Страните й пламнаха.

„О, горска сило, нека ми повярват, нека се подлъжат!"

- Стига сме плямпали, Кицум-Некицум - намръщи се Евелина. - Разкажи ни всичко. Нека обединим усилията си. Трябва да завладеем онази вълшебна играчка...

-

Im Nekree boingui! - сърдито изсъска клоунът и девойката Дану улови върху себе си бързия му, кос поглед. Кицум явно не искаше робинята да разбере за какво става дума.

Евелина сви рамене:

- Няма смисъл. Това, което искаме от нея, тя ще стори доброволно... Чуй ме, котко... Погледни ме в очите. Да, мразиш ме, знам. Прекрасно. И аз не те обичам кой знае колко. Само че сега сме принудени да си помогнем. Само заедно ще се спасим от Пороя. Предлагам ти сделка...

- А на мен само примирие? - хитро подхвърли клоунът.

- ...сделка. Ще ти позволим да поставиш ръката си върху Имелсторн, за да разпръснеш над нас поройните облаци. Не клати глава - можеш го. С помощта на Дървения меч ще успееш... Това е първото. Второ - ще ти махнем нашийника, а Нодлик ще ти изпише документ за освобождаване. Но ще ни върнеш Имелсторн... После си свободна да вървиш, накъдето ти видят очите. Е, нещо да кажеш?