![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Тъмният маг трепна и изви глава към тях. По лицето му се стичаха сълзи.
- Вижте какво е направила - прошепна той задавено и преглътна. - Това вече е непоносимо.
Илкар приклекна до него.
- За какво говориш?
Дензър посочи малката ръка. Илкар се вгледа. Телцето беше на момче, може би петгодишно. Паднал камък бе смазал главата му.
- Не можеш да виниш Лиана за това.
- Да виня Лиана ли? - повтори Дензър и завъртя глава. - Не... Но тя е причинила всичко. И в момента можеш да усетиш какво поражда този вятър. Представи си, че е петдесет пъти по-силен и разкъсва стените около теб. Истинско чудо е, че тук има оцелели. Ако някой трябва да бъде обвинен, това сме аз и Ериан.
- Не мисля, че е толкова просто - поклати глава елфът.
Пресегна се, полека измъкна детската ръка от пръстите на Дензър и я отпусна да легне на камъните.
- Само аз мога да спра това. Само аз! - Очите на тъмния маг се блещеха, гласът му пресекваше. - Трябва да ме заведете при нея. Непременно!
- Стига си се изтезавал сам, махни се оттук - настоя Илкар и погледна зад себе си. - Дали може да се усамотим някъде?
- Ако си построим нещо набързо - сви рамене Хирад и елфът го изгледа сърдито. - Ще се настаним някак. Хайде, Дензър, имаш нужда от топла напитка в стомаха.
Всяка палатка и навес, всяко закътано ъгълче бяха претъпкани с деца и ранени, а способните да се грижат за тях здрави възрастни хора бяха твърде малко. Гарваните се отдалечиха от центъра на града и накладоха огън в кръг от камъни. Взеха ги от руините на близка сграда, която вече бе претърсена за оцелели.
Сложиха стария чугунен чайник на Незнайния да къкри над пламъците и Дензър се успокои малко, но ръцете му подскачаха леко на коленете.
- Хирад, изненадан съм, че изобщо си дошъл - промърмори той.
Варваринът не отвърна на опита му за усмивка.
- Нямаше да съм тук, но Ша-Каан се нуждае от Ал-Дречар. Оказва се, че старите магове са единствената надежда на дра- коните, след като всички други ги изоставиха.
- Не може ли да обсъдим това по-късно? - неловко се намеси Илкар. - Дензър, откога си тук?
- От вчера. Забавих се. Навсякъде е такава разруха... Длъжен бях да помогна колкото ми стигат силите, нали?
- Не можеш да поемаш цялата вина върху себе си - завъртя глава елфът.
- Не мога ли? Нали това искахме двамата с Ериан? Детето на Единството. Най-могъщата магьосница на Балея - изсъска той последните думи. - Но тя се е развихрила и трябва да я спрем. Аз трябва да я спра!
Илкар се вторачи в Незнайния и Хирад.
- Аз какво ви казах?
Незнайния кимна.
- Щом той е убеден, май и аз съм склонен да повярвам. Но подбудите ми да тръгна не се променят. Не забравяйте думите ми. Дензър, ще я намерим и ще ѝ помогнем да се овладее. Тоест ти ще ѝ помогнеш, щом знаеш как. Илкар ни обясни, че може би за нея започва Нощта.
- И какво ще е останало, когато за Детето на Нощта най-сетне настъпи зората? - Дензър махна с ръка към развалините. - Огледайте се. Толкова смърт... Чух и останалите вести. Всички в града ги знаят. Случва се навсякъде. - Той обхвана чело с дланите си. - Причината е в магията. Всички оцелели в града го казват. Но има още какво да се каже, а? Това е заради моята дъщеря. Моята! Трябва да ме заведете при нея...
- Хайде, Дензър, по-кротко. Време ти е за малко отдих. Хирад, нека вече му сипем чай - помоли Илкар.
Смълчаха се. Дензър пак преглъщаше сълзите. Незнайния и Хирад може би обмисляха думите му. Май нямаше какво да си кажат точно сега, а и на Илкар не му се умуваше. Надяваше се, че сутринта ще са по-готови да обсъдят положението трезво.
-Но имаше много време, докато зърнат дневна светлина.
Нищо не беше наред. Троун настани останките от глутницата на сигурно място насред Трънливата гора - изровиха плитко леговище под няколко дървета, които бурята не бе успяла да унищожи. Реши да види какво става в Грейторн - да потърси храна и някакви следи от онези, които бяха обгърнати от мъглата. А той я разпознаваше от своето далечно, смътно минало.
Но когато се промъкна натам в нощта под небето, скрито в облаци, завари само още мъка и опустошение. Полегна на близкия хълм, взираше се в града и вълчето му сърце сякаш се свиваше от жал към онези, които би трябвало да смята за заплаха. Тук нямаше да намери храна - нито домашни птици, нито нахални бездомни псета, нито дори огризки от бунищата.
Защото въпреки среднощния мрак в града още кипеше шет- ня. Мъже местеха камъни от съборени сгради. Откриеха ли безжизнени тела, пренасяха ги на открито насред града. Навсякъде горяха фенери и факли, светлината го заслепяваше.