Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 107
Перейти на страницу:

13

Джейк отново се препъна в камъните по дъното на каньона, ала успя да се задържа на крака. Устните му бяха сухи и окървавени, а устата — твърде пресъхнала, за да говори. Трябваше насила да вдишва всяка глътка парещ въздух, да слуша как собственото му издихание се превръща в стон… мислеше само за следващия дъх, за следващата стъпка. Не можеше да позволи на сърцето, на дробовете си, на краката си да го предадат, не можеше да си позволи нищо такова, трябваше да върви, заради Ела. Стига да не съм мъртъв, мога да вървя…

Ненадейно едва работещите му сетива го накараха да се закове на място — до ушите му достигна човешки глас.

Не… не може да бъде…

Очите му бяха почти слепи от отоци, но се помъчи да ги отвори, за да намери пътя към гласа. В почти втечнената, люлееща се пред погледа му далечина, му се стори, че вижда четирима конници…

Мираж… няма как да е…

Ала четиримата се движеха и когато излязоха от ивицата свръхнажежен въздух, успя да ги види ясно — Долархайд, Док, Нат и Емет.

Той прехапа долната си устна и устата му се напълни с кръв. Преглътна.

— Е-е-ето… успяхме… — каза той на Ела и падна на колене, ала без да я изпуска на каменистата земя.

Успяхме.

Четиримата се събраха около него. Видя изумление и силна тревога по лицата им.

— Дай ми я — каза Док и посегна към Ела. Джейк му позволи да я вземе. Ръцете му се отпуснаха безпомощно покрай тялото. Отпусна се на земята, без да усеща болка или жега, само облекчение.

Долархайд вдигна поглед към скалите, след което коленичи до него и му предложи манерката си.

— Първо н-н-н-на нея… — изломоти Джейк и се опита да отблъсне ръката му. Но Док вече се грижеше за Ела, а Долархайд го стисна за челюстта, вдигна главата му и започна да излива струйка вода в устата му. Джейк конвулсивно преглътна и усети още вода на езика си. Този път преглътна сам. Ръката му започна да блуждае пред него, за да хване манерката. Долархайд я избута, защото знаеше това, което Джейк не можеше да съобрази — твърде много вода бе същото като никаква за човек в неговото състояние. Долархайд продължи да му дава, по малко.

— Ела? — успя най-сетне да попита Джейк, а ръцете му трепереха, когато се опита да ги повдигне.

* * *

Очите на Джейк бяха твърде заслепени от слънцето, за да уловят погледа на Док към Долархайд, изпълнен със скръб и загуба.

Ела си е отишла.

Долархайд извърна очи от Джейк, когато разбра смисъла на този поглед, раздвижил пепелта на емоции, за които дори не подозираше преди онзи ужасен ден при Антиетам и които позна само още веднъж, след смъртта на жена си. Погреба ги заедно с нея и се врече никога повече да не им се поддава.

Но тези двамата, Джейк Лонерган — това непокорно, изменчиво копеле, първият човек, когото Долархайд намрази от много години насам, и Ела — жена, която те кара да настръхнеш само с поглед… Защо като ги гледам, всичко се връща?

Джейк беше свалил демонична машина за втори път — нямаше как да е другояче, иначе не би бил тук. Но дали го е сторил, само за да спаси Ела?

Долархайд се обърна към Джейк и видя през замаяността му терзанието, копнежа му за отговора, който искаше да чуе, който щеше да му даде сили да продължи да живее.

Никакъв бич на териториите не е вече…

Сега Джейк Лонерган бе просто мъж в нужда, като твърде много, които полковник Удроу Долархайд от армията на САЩ, бе виждал през годините. Той беше един ранен войник, разпилял последните си сили, за да измъкне от бойното поле свой другар, само за да научи, че приятелят му вече е мъртъв… Войник във война, която Долархайд дори не бе признал, че водят заедно.

Полковника протегна ръце, за да даде опора на Джейк, да се опита да го изправи, да го вдигне от горещата земя. Твърде дълго бяха в този каньон — твърде дълго бе позволил да се проточи това. Ако апачите…

— Как е тя? — прошепна Джейк и с подути очи търсеше, мъчеше се да открие лицето й сред другите, които го гледаха с неразбираеми изражения.

— Отиде си — рече тихо Долархайд.

Тялото на Джейк се скова в ръцете на Полковника.

— Не си е отишла! — Джейк тръсна глава. — Искам да я видя…

Долархайд се втренчи сурово в очите на Джейк, за да го накара насила да види и да чуе, да приеме истината.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)