Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Искам да умра.

— Странно е, че анцуг може да те подтикне към самоубийство. Щях да го скъсам от анализиране, ако бях на твое място.

— Действително ли ги носиш пред хора?

— Само когато излизам облечена с тях. Хей, колко е трудно да диагностицираш ПТСР?

След дълга пауза, тя каза:

— Чарли, знам защо се обаждаш и да, скъпа, болезнено ясно е, че страдаш от посттравматично стресово разстройство.

— Какво? Не. Говоря за клиент.

— Мхммм. А този клиент има ли кафява коса, златисти очи и да говори с мъртъвци?

— Остроумно. Не ме карай да викам в телефона — казах със злобна усмивка. Дванадесет маргарити биха направили тази мисъл доста непривлекателна.

— О, за бога, недей.

— Добре, тогава се съсредоточи. Не е за мен. Наистина. Колко е лесно да го диагностицираш при дете?

— Е, освен ако пациентът не помни нищо от случилото се, тогава е доста лесно. Имам предвид, че симптомите са доста универсални, макар че всеки случай е различен. Без значение какво се е случило, би трябвало да е доста очевидно. Всичко от автомобилен инцидент, през естествено заболяване, до престрелка между войници на бойното поле може да го причини.

Реших да ударя на сляпо.

— Ами ако нещо се е случило на малко дете, но тя не си спомня какво? Или може би е видяла нещо? Или е чула нещо? Може ли това да предизвика ПТСР?

— Абсолютно. Но това се случва дори и на възрастни. Веднъж имах случай, при който жена беше попаднала в автомобилна злополука и не можела да стигне до плачещия си син. Не можела да го види, но можела да го чуе. И преди помощта да пристигне на мястото, той починал. Тя чула последния му плач.

— Добре — казах, прекъсвайки я. — Не ми харесва този случай.

— На мен също, но имам нещо предвид.

— Добре тогава, но давай по-бързо.

— След това тя разви нещо, което наричат хистерична глухота или психосоматична загуба на слуха.

— Като мъжете, които отиват на война и ослепяват без видима причина.

— Именно. Умовете им не могат да приемат ужасите, които виждат, затова мозъкът отказва да преработва визуална информация. Зрителният кортекс отказва. Напълно психологическо е. Но това са доста крайни случаи. ПТСР обикновено не е толкова очевидно, затова често хората не разбират, че го имат. Като, да речем, частен детектив, който е бил държан в плен и е претърпял голяма физическа и емоционална травма.

— Пак ли се връщаме на това?

— Чарли, нека те свържа с мой приятел.

Изпънах се. Сега вече говореше на моя език.

— Сладък ли е?

— Тя е много добър психотерапевт. Една от най-добрите в града.

— Чакай — казах аз, когато ме осени друга мисъл.

— Без повече чакане.

— Ами ако се е случило преди десетилетия? Тогава по-трудно ли е било да се диагностицира ПТСР?

— Възможно е. ПТСР съществува от зората на човечеството, но набира известност като диагноза около осемдесетте. Тогава е отнемало време да се навакса.

— Мерси. — Това можеше да обясни как го е пропуснала доктор Пен. Защо е търсела толкова упорито други причини за болестта на Харпър. Трябваше да открия повече за случилото се с Харпър по време на медения месец на родителите й.

* * *

Реших да мина набързо през Пари, за да нагледам Харпър. Ателието още не беше отворено, още беше рано за ателие за татуировки, но Тре беше там и гледаше порно в интернет. Имаше добър вкус.

— Къде е Пари? — попитах го.

Той сви рамене и усетих вълна на враждебност.

— Навън е.

О-о, проблеми в рая. Изглеждаше наистина раздразнен. Макар че не достатъчно, за да задържи вниманието ми. Погледнах покрай него към снимките на клиенти, които Пари бе закачила на стената, и посочих.

— Хей, това са Бандитите.

Приближих се до снимката на пропаднала група мотористи. Те притежаваха любимото ми психиатрично отделение, по някаква странна причина, а снимката беше на тримата ми най-любими мотористи: Донован, Ерик и Майкъл. Те показваха татусите си, всеки от тях позирайки като бодибилдър, но нещо около тях накара мозъка ми да прещрака. Бях ги виждала по друг повод наскоро, в друга ситуация, в друго обкръжение. Беше странно. Нещо свързано със силуетите им. Висок, малко над среден ръст и съвсем среден на ръст.

— Добре, е, просто ще се върна отново.

Тре сви рамене, едва отразявайки ме.

Зачудих се за Бандитите, доколкото ми го позволяваше моят синдром на дефицит на вниманието, след това се пренесох на детската ми мечта да бъда астронавт и как бих се опитала да спася света, ако към Земята се отправи комета. Стигнах до заключението, че човешката раса би била обречена.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?