Парижка вендета [bg]

Малоун тихо почука на тапицираната врата.

Беше пристигнал до „Риц“ с такси от музея. Надяваше се, че Торвалдсен се е върнал от долината на Лоара. Когато зърна приятеля си на вратата, на лицето му се изписа облекчение.

— Замесен ли си в инцидента в „Клуни“? — направо го попита възрастният мъж, след като влязоха в апартамента. — Показаха го по телевизията.

— Бях там, но успях да се измъкна навреме — отвърна той.

— Къде е Сам?

Малоун му разказа накратко за събитията в музея, включително за отвличането на Сам и откритието, че Джими Фодрел всъщност е Меган Морисън. Не каза нищо за появата на Стефани, защото прецени, че ако има някакъв шанс да спре или поне да забави Торвалдсен, може и да не споменава намесата на Вашингтон.

Странно как се обръщат нещата. Обикновено Торвалдсен беше този, който се въздържаше от подробности и въпреки това успяваше да го въвлече в своите машинации.

— Сам добре ли е? — попита възрастният мъж.

— Не знам — реши да излъже Малоун. — Но в момента не мога да направя нищо за него.

Дойде ред на Торвалдсен да разкаже за посещението си при Елиза Ларок.

— Отвратителна кучка, да знаеш — процеди той. — Седях насреща й и разговарях любезно, но през цялото време си мислех за Кай.

— Тя не го е убила.

— Няма да я освободя от отговорност толкова лесно! — тросна се Торвалдсен. — Ашби работи с нея. Тясно свързани са, което ми стига.

Приятелят му беше уморен. Личеше си по очите му.

— Ашби издирва някаква книга, Котън.

Малоун изслуша информацията за завещанието на Наполеон и за „Кралството на Меровингите“ — книгата, която по всяка вероятност беше изложена в музейната сбирка в „Инвалидите“.

— Трябва да я имам на всяка цена — отсече Торвалдсен.

В главата на по-младия мъж се блъскаха объркани мисли. Стефани искаше Торвалдсен да бъде спрян, но за да го направи, Малоун трябваше да овладее ситуацията — нещо почти неизпълнимо предвид характера на човека срещу него, който дърпаше конците.

— Искаш да я открадна ли? — попита той.

— Няма да е лесно. Някога Домът на инвалидите е бил оръжеен склад и е построен като истинска крепост.

— Не отговори на въпроса ми.

— Да, искам.

— Добре, ще я взема. Но какво ще правиш после? Ще откриеш съкровището? Ще унижиш Ашби? Ще го убиеш? Ще ти стане ли по-леко?