![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Сейбъл — поде Коля, — тук сме чужденци и…
— Вавилон — каза тя. — Натам трябва да насочи усилията си ханът. Жито, търговски пътища, добитък — това са дреболии за човек с неговите възможности. Вавилон сега е олицетворение на могъществото на новия свят — двамата с теб го знаем много добре, Коля. Нищо чудно точно там да е центърът на тези неописуеми изменения на пространството и времето. Ако ханът успее да завладее Вавилон, може би ще се изпълни неговото божествено предначертание да управлява света.
— Да се съсредоточи подобна мощ в ръцете на Чингис хан? — попита на английски Коля. — Сейбъл, да не си се побъркала?
Тя го изгледа с блеснал поглед.
— Не забравяй, че сме ги изпреварили с цели осем века. Защо да не се възползваме от това? — Махна към картата. — Ще се сменят няколко поколения, преди да бъде възстановена модерната цивилизация с всички нейни постижения, върху фрагментите от историята, които сега сме наследили. Но с монголците зад нас можем да скъсим този период до времето на един човешки живот. Коля, ние с теб можем да го направим. Това не е просто възможност. Това е наш дълг.
Коля се чувстваше странно слаб пред пламтящата амбициозност на тази жена.
— Не мислиш ли, че се опитваш да обяздиш див кон…
Йе Лю застана между тях.
— Ако обичате, говорете на разбираем език.
И двамата се извиниха, после Коля преведе накратко думите на Сейбъл.
Йе Лю внимателно извади забития в картата нож и опипа разреза. После каза на Сейбъл:
— Не съм съгласен с предложението ти. Може би бихме могли наистина да стиснем с ръка туптящото сърце на света. Въпросът е дали ще можем да го задържим.
Тя поклати глава.
— В такъв случай ще отправя предложението си към Чингис хан. Той едва ли би изпуснал подобна възможност.
Лицето на Йе Лю се изопна и Коля си помисли, че никога досега не го е виждал ядосан.
— Пратенице на Небесата, все още не е ударил часът да разговаряш с Чингис хан.
— Ти ли ще ми кажеш бе? — процеди тя през зъби, ухили се предизвикателно и излезе.
23
Съвещанието
Тръгнаха към шатрата на Александър: капитан Гроув и неговите офицери, Бисиса, Абдикадир, Сесил де Морган в ролята си на преводач и Ръди и Джош, които щяха да записват всички разговори в бележниците си. От македонска страна присъстваха самият Александър, Евмений, Хефестий, придворният доктор Филип и неясен брой съветници, помощници и слуги.
Обстановката в шатрата бе царствена. Помещението бе огромно, златни колони подпираха украсения с пайети покрив. За гостите пред трона на царя бяха подредени ниски среброкраки дивани. Но атмосферата беше напрегната: шатрата бе заобиколена най-малко от стотина въоръжени до зъби войници, сред които изпъкваха с едрото си телосложение щитоносците — членовете на личната гвардия на Александър, както и безсмъртните от Персия с техните дълги бродирани туники.
За да бъдат избегнати някои неприятни недоразумения, Евмений се бе постарал да ги въведе в дворцовия протокол. При влизането си гостите от бъдещето трябваше да отдадат уважението си пред царя, изпълнявайки така наречения „проскинезис“ — гръцко название за персийска форма на поздрав, която включваше изпращане на въздушна целувка и поклон. Както и следваше да се очаква, Абдикадир бе най-недоволен, но за учудване на Бисиса капитан Гроув и хората му приеха тази необходимост невъзмутимо. Очевидно британците, заобиколени от раджи, емири и местни велможи, бяха свикнали с най-различни местни обичаи.
Всъщност като се изключи този дребен факт, Абдикадир се забавляваше чудесно. По природа твърдоглав и упорит, той, изглежда, се ласкаеше от мисълта, че македонците са негови далечни предци.
След като се разположиха на диваните, прислугата им поднесе храна и напитки и съвещанието започна. Преводът, осъществяван от неколцина гръцки книжници и де Морган, беше бавен и на моменти мъчителен. Но все пак напредваха, нерядко с помощта на карти, рисунки и чертежи, които правеха върху македонски навосъчени плочки или на хартия, откъсната от бележниците на Джош и Ръди.
Започнаха с обмен на информация. Хората на Александър, оказа се, не бяха изненадани от присъствието на Злото око, което продължаваше да виси над площадката пред джамрудската крепост. След „деня, в който слънцето подскачаше“ съгледвачите им бяха виждали много подобни сияещи сфери, разпръснати из долината на Инд. Подобно на британците, те бяха свикнали с тези мълчаливи увиснали над земята наблюдатели и се отнасяха към тях пренебрежително.