Окото на времето [bg]

Постепенно разговорът се насочи към онова, което се бе случило със света и ги бе събрало заедно. За учудване на Бисиса македонците и тук проявиха особена гъвкавост на представите си за света. Те заявиха чистосърдечно, че всичко това е работа на боговете, част от нестихващата им борба за надмощие, в която хората са само пионки. Гръцките съветници ги подкрепиха напълно.

Едва сега чуха и гласа на Александър.

— Могат ли мъртвите да се съживят? — произнесе неочаквано той с гърлен баритон. — За вас аз съм мъртъв отдавна… Може ли миналото да се върне, да се поправи погрешното, да се изтрият сълзите?

— Царят бил и философ — прошепна й Абдикадир. — Нищо чудно, с толкова кръв по ръцете, да го измъчват угризения.

— Повечето философи — рече Хефестий — смятат, че времето е циклично. Астрономите във Вавилон са изработили космически календар, който се основава на движението на планетите с повторяемост от четиристотин хиляди години. Когато планетите се подредят по определен начин, се явява огромен пламък, последван от „зима“, сетне топеж и начало на нов цикъл… Някои дори твърдят, че следващият цикъл е точно повторение на предишния.

— Тази идея не даваше покой и на Аристотел — намеси се Александър и Бисиса изведнъж си спомни, че той е бил негов ученик.

— Може би доказателство за цикличността на времето — продължи Хефестий — ще открием в уменията на гадателите и пророците. Въпросът е само дали черпят познанията си от далечното минало, или от още несбъдналото се бъдеще? Ти какво смяташ, Аристандре?

Пророкът само поклати глава.

Дискусията продължи все тъй разпалено, водена от Евмений и Хефестий и подклаждана с умели реплики от самия Александър. Преводачите едва смогваха да се справят.

Ръди бе очарован.

— Тези хора са невероятни! — възкликна той.

— Стига философстване! — прекъсна ги неизменно прагматичният Евмений и попита има ли други идеи за обсъждане.

Капитан Гроув отвърна, че има едно предложение. Британският офицер беше донесъл атлас — доста стара книга, дори по неговите представи. Сега го отвори пред тях.

Македонците, разбира се, имаха доста добра представа от карти и картографиране. В лагера на Александър по негова заповед присъстваха гръцки картографи, за да изучават и описват новите владения на царя. Съвсем естествено атласът събуди невероятен интерес у македонците и те се струпаха около него. Бяха изумени от качеството на печата, подредбата на страниците и ярките цветове. Кой знае защо, не останаха изненадани от факта, че Средиземноморският район, който владееха, е само част от света и че този свят — както бе предсказал Питагор — има формата на сфера. Оказа се, че Аристотел — учителят на Александър — е написал цяла книга на тази тема. От своя страна, Бисиса бе изумена от грамадното розово петно, което обозначаваше владенията на Британската империя в зенита на Викторианската епоха.