Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Кафе? — предложи комисар Крофорд.

Една от стаите в полицейския участък в Алтем беше специално изпразнена и приготвена за него, почти като при кралско посещение. На заседателната маса имаше термос с кафе, кана с вода, чиния със сладки и купа с ябълки, мандарини и грозде. Главен криминален инспектор Хусейн седеше от другата страна на масата. Пред нея бяха сложени чаша вода, една папка и мобилният й телефон. Карлсън и Лонг си наляха кафе и седнаха. Комисарят също си наля кафе, добави две бучки захар и го разбърка.

— Как върви случаят с изнасилването?

— Скоро ще му предявим обвинение.

— Чудесно. — Комисарят се усмихна. За Ивет дружелюбното му поведение беше по-стряскащо от обичайно резкия му маниер, с който беше свикнала. — Видя ли? Излиза, че се справяте отлично и без твоята приятелка.

Ивет погледна към Карлсън. Забеляза лекото помръдване на челюстта му, внезапното му поклащане. Тя добре познаваше тези реакции. Щеше ли Карлсън да каже нещо? Той не проговори веднага. Взе чашата си с кафе и с голямо внимание я поднесе към устните си.

— Извикахте ме по средата на разпита — каза той накрая. — Случило ли се е нещо?

— Предполагам, че това донякъде е болезнено за теб.

— В какъв смисъл?

Приветливото изражение на комисаря се смени със загриженост.

— Специалната ти съветничка да се укрива от властите.

— Нещастно стечение на обстоятелствата — отвърна Карлсън.

— Не искаш ли да знаеш как върви издирването й?

— Как върви?

— Буксува — обади се Хусейн.

Последва пауза.

— На това място се очаква да кажеш нещо от рода на „Колко жалко“ или да дадеш предложение — каза заядливо комисарят.

— Добре. Ще дам предложение. Наред с търсенето на д-р Клайн трябва да използвате и други варианти.

Лицето на комисаря се зачерви. Ивет знаеше какво ще последва.

— Няма други варианти. Бягството на Фрида Клайн от закона е повече от признание за това, което е извършила. — Той млъкна за момент. Липсата на отговор от страна на Карлсън го вбеси. — Е?!

— Фрида не е извършила убийството — заяви Карлсън. — Ако го беше извършила, щеше да си признае. Нямаше да избяга.

— Както прекрасно знаеш, тя вече уби човек, но не си призна.

— Не Фрида уби онова момиче. Ако тя беше извършила убийството, нямаше причина да отрича. Това беше типичен случай на самоотбрана.

Крофорд отмести чашата си.

— Паузата за кафе свърши. Двамата с главен криминален инспектор Хусейн имаме въпроси към теб.

— Какви въпроси?

— Имали ли сте контакт с д-р Клайн? — попита Хусейн.

— Не.

— Ако се свърже с вас, какво бихте й казали?

— Нямам навика да отговарям на хипотетични въпроси. Но на този ще отговоря: ако Фрида се свърже с мен, бих я помолил да се предаде.

— И защо? — подхвърли подигравателно Крофорд. — Не си ли чел документите по случая? Почти сигурно е, че приятелката ти ще бъде осъдена за убийство.