Нови римски разкази [bg]

Почти без да се замисля, протегнах длан и хванах нейното юмруче на масата. Тогава забелязах как устните и треперят, смаях се и отдръпнах ръка като опарен. Тя извика на един дъх:

- Какво ще ми дадеш, ако ти кажа каквото знам?

- Нямам представа, ще ти направя подарък.

- Не ща подарък... дай ми целувка.

Погледнах я сериозно:

- Ленуча, ти луда ли си, или се правиш на луда? Нали знаеш, че си на четиринайсет години?

Тя се усмихна и бързо-бързо изстреля:

- На четиринайсет и половина, почти петнайсет, но след две години ще бъда госпожица. Какво ти пука за Йоле? Тя обича Тулио. Нали тази истина искаше да знаеш. Ако почакаме две години, ще се сгодим и аз ще те обичам цял живот.

Разбрахте ли? Наблюдавах я как ме гледа с настойчива, сърцераздирателна усмивка и колкото повече я наблюдавах, толкова по-малко и вярвах. Накрая заключих:

- Моето момиче, разкарай си го от главата. Аз съм сгоден за Йоле и ти не влизаш в сметката -нито след две, нито след четири, нито дори след десет години.

А тя продължаваше да се усмихва:

- Защо не ме обичаш, Джиджи? Аз толкова те обичам.

За късмет най-после Йоле и Тулио се появиха. Попитах спокойно:

- Браво... забавлявате се.

- Купихме риба - Йоле сложи на масата жълт пакет, - на кея... направо от рибарите.

- И ние бяхме на кея, но не ви видяхме.

- Седнахме за малко на плажа да погледаме морето, затова не сте ни намерили.

Нищо не казах: влюбеният се превръща в глупак и вярва охотно на всяка лъжа. Междувременно те бяха седнали и вече ядяха. Аз също продължих да се храня и на моменти поглеждах към двете сестри. Руси, хитруши, лицемерни и двете: кой знае каква беше истината. Изядохме рибената чорба, после имаше плодове, а за финал Тулио пожела да почерпи бутилка вино. След като пийнахме, се почувствах по-добре, макар историята с червея още да ми пареше. Неочаквано Йоле предложи: