Нови римски разкази [bg]

- Хайде да ги потърсим.

- Да вървим - съгласи се тя с примирен вид, който подсказваше, че едва ли ще ги намерим.

Наистина, не ги намерихме. Беше вече късно, рибарските лодки се връщаха от морето, натоварени с риба. Винаги съм обичал да гледам как току-що пристигналите рибари разтоварват рибата. Във всяка щайга уловът е подреден по вид - сардина при сардини, мерлуза при мерлузи -в идеален ред, макар и мъртви, също както се подреждат ягоди в малки касети. Народът приижда, наблюдава, обсъжда, купува. В това време от морето се завърнаха още траулери: един тръгна по Тибър от края на кея, весело напредвайки между двата бряга, а рибарите, наизлезли на палубата, ни гледаха; друг още се бореше с вълните в морето, но вече наближаваше; трети едва сега се показа на хоризонта. В онзи ден обаче дори и рибата не ме интересуваше. Като капак на всичко Мадалена ми лазеше по нервите - тичаше по кея от кораб към кораб и разпитваше:

- Каква е тази риба? Мамма миа, колко е грозна. Гледай, Джиджи, колко много октоподи... гледай, колко миди... а онази каква риба е?

С една дума, стигнахме до края на кея, където са опънати мрежите, клатят се нагоре-надолу във водата и никога нищо не се улавя в тях. Известно време гледахме откритото море, цялото в слънце и вълни, а чайките летяха на всички страни. После се върнахме обратно. Масата бе сервирана и ние седнахме в ресторанта на поляната. Съдържателят, услужлив, веднага се появи с четирите чорби. Срязах го ядно:

- Още е рано, другите ги няма.

А той:

- Не знам какво да ги правя. Поръчахте ги и вече са готови.

Покрихме порциите за Йоле и Тулио и започнахме да се храним - Мадалена и аз.

Но нямах апетит. Гледайки как Мадалена яде лакомо димящата чорба, изведнъж ми се стори, че тя знае много. Попитах мило:

- Я ми кажи, Лена, каква е тази работа с Тулио? Как така изневиделица ни настигна на моста? Дали наистина е съвпадение?

Тя, спокойно, без да вдига поглед от чинията, подхвана:

- Какво ти съвпадение... снощи Йоле му каза по телефона: слушай, утре червеят ще ме води във Фюмичино... защо не дойдеш и ти?

- А кой е червеят?

- Ти... не знаеше ли, че те нарича така? Бил си дребен, с голяма глава и плоски очи като гъсеница... накратко червей.

За момент останах без дъх: червей. Добре че гъсеницата е животинче, което всъщност би могло да бъде и хубавко по свой начин. Но червей се използва също и за морала: този човек е червей, този бих искал да го смажа като червей. Повторих:

- Значи, така ме нарича?

- Гарантирано... но ти няма защо да се обиждаш... това е само прякор.

Овладях се с усилие и добавих:

- А я ми кажи: май Йоле и Тулио... нали разбираш?

- Нищо не знам.

- Да бе, знаеш го, Ленуча.

- Нищо не знам.