Онзи, който убие дракона [bg]

— Бяхме там отново рано тази сутрин — взе думата Ернандес. — Пак не намерихме нищо, но като знаем как е бил убит, може там да е станало престъплението, без да сме открили следи. А и някои обстоятелства го подсказват.

— Какво имаш предвид? — попита Алм.

— Чантата с колелца за вестниците, която със сигурност е принадлежала на жертвата, тежестите, използвани за потапянето. Почти убедени сме, че са били на жертвата. Той има лежанка и щанга, две гири. Но удивително малко тежести за щангата.

— Гледай ти — поклати глава Бекстрьом.

— Които са останали в апартамента, нали — поясни Ернандес.

— Разстояние? — попита Бекстрьом.

— Между жилището на жертвата и мястото, където е открита, е малко повече от миля, а кола може да се кара почти по цялото трасе. Чак до онази скала, дето се врязва право във водата. Намира се до билото на възвишението. От чакълестия път до водата са трийсет метра. Разлика в нивото тринайсет метра.

— Но там е забранено за автомобили — обади се Аника Карлсон.

— В случай че не си полицай, не работиш в пътна поддръжка или в управлението на парковете, или просто бачкаш там. Ако се идва от югоизток, тоест откъм Кунгсхолмен, шофирането е разрешено почти по целия път чак до мястото, където е открит трупът. Остават стотина метра пеша. Да, нанагорнище, но все пак — Ернандес сви рамене многозначително.

— А намирате ли следи от гуми? Над мястото, където е открит? — попита Аника Карлсон.

— Колкото искаш — усмихна се Чико. — Така че за нас са неизползваеми.

— Чико — обърна се към него Бекстрьом. — Разкажи на дъртак като мен как според теб е станало.

Да те видя сега, малък танголюбител, помисли си Бекстрьом, забелязал одобрителното кимване на колежката Карлсон.

Ернандес леко се затрудни да скрие изумлението си.

— Искаш да ти разкажа как, предполагам, са протекли нещата? — попита.

— Да — Бекстрьом му се усмихна окуражително.

Гламав като всички останали, все трябва да пита, помисли си.

— Окей. Но с уговорката, че все пак просто гадая. Колкото до началото, напълно съгласен съм с Петер.

Жертвата е била изненадана и удушена изотзад, съблечена, превита през кръста — той е слаб и стегнат, приживе сто на сто е можел да допре длани в пода с изпънати крака. След като тялото е било превито, извършителят го е закрепил с тиксо, което минава през глезените, през гърба, през раменете и обратно. Тиксото е захванато в изходната точка, тоест на глезените. После тялото е опаковано в найлони от чували, след това найлоните са захванати със същото монтажно тиксо. Тялото е напъхано в количката за вестници. Висока, с две колелца и две дръжки, прикрепена за правоъгълна метална рамка. Чантата е от здрав непромокаем плат, нещо като брезент. Там има връзки или ремъци, с които се стяга и отваря. В горната част е с капак от същата материя, който също се затваря с ремъци.

— И колко време отнема това? — попита Бекстрьом. — Всичко от удушаването до затягането на ремъците.

— Ако човек е достатъчно силен и сръчен, а всичко необходимо му е подръка, най-много половин час — отвърна Чико. — Ако са двама или повече — ще приключат за петнайсет минути.