Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130
Перейти на страницу:

Не стига дето е тъпак, помисли си Бекстрьом, загледан в гърба на колегата Алм. Говедото явно е тотално лишено от чувство за хумор.

— Респект, шефе — заяви Франк Мотоеле, изведе погледа си навън и кимна на Бекстрьом.

— Благодаря. Наистина го оценявам. — Ако имах такива очи, нямаше да се нуждая от никакво малко сиге, помисли си той: щях просто да си стоя и да бройкам бандюгите, докато горко ми плачат за милост.

— Остава един — отбеляза Мотоеле, който отново вглъби поглед. — С малкия Афсан ще се оправим след процеса. Имам куп приятели по затворите. И от двете страни. Лесна работа.

— Разбирам — отвърна Бекстрьом.

Останал един, какви ги плещи и той, си каза.

— Респект — повтори Мотоеле. — Ако имаше още такива като тебе, шефе, досега да сме се оправили.

— Пази се, Франк — заръча му Бекстрьом.

Честито, Еверт, помисли си той. Току-що се сприятели с най-зловещия колега, който някога е бил полицай в западното полукълбо.

— Седиш си тук и се мусиш, Бекстрьом — отбеляза Аника Карлсон. — Впрочем как ти е носът?

— Съвсем добре — той попила предпазливо лепенката.

— Какво ще кажеш да излезем на по бира? По-ведро, аз черпя.

— Окей.

94

Така че заведе колежката Карлсон в любимата си кръчма. Нямаше никакъв проблем, понеже бялото му торнадо бе заминало за в Ювяскюля да се види с многолюдната рода, а за всеки случай бе взела със себе си и своя левент с яростния поглед.

Кой нормален мъж ще рискува месечното си чистене плюс гимнастика в леглото веднъж в седмицата заради най-обикновена лесбийка, помисли си Бекстрьом. Независимо от уверенията ѝ, че се състезавала в открита позиция.

Обаче си прекараха доста приятно чак до края на вечерта.

— Знаеш ли какво, Бекстрьом — започна Аника Карлсон. — Всъщност никога не съм се чукала на легло от „Хестенс“. Какво ще кажеш?

После внезапно хвана ръката му и я стисна с дългите си жилести пръсти. Сякаш я затегна в метална скоба.

— Брей — отвърна Бекстрьом, понеже носът го болеше тъй ужасяващо, че със същия успех тя можеше да му избие челюстта, та да се строполи на леглото вкъщи. В онзи разстрелян апартамент, който преди бе негов дом. — Ако си говорим съвсем откровено — поде Бекстрьом.

— Давай — съгласи се колежката Аника Карлсон.

— Дявол да ме вземе, не знам дали смея — рече ѝ Бекстрьом.

Ето, най-сетне изплю камъчето, а челюстта му все още си бе здрава.

— Както вече ти казах, Бекстрьом, имам гъвкава нагласа за секса. Ако искаш, мога да бъда безкрайно милинка. Ако не държиш и пожелаеш да изпробваш нещо друго, мога да бъда и безкрайно напориста.

— Нека поразмисля — отвърна Бекстрьом, вече усетил потта да се стича между плешките му под жълтото ленено сако.

Жена, която говори по този начин. Та това е ужасяващо, си каза.

— Никакъв проблем — заяви Аника Карлсон и сви широките си рамене. — Стига да решиш, преди да излезем оттук. Спокойно, Бекстрьом — прокара нокти по ръката му. — Освен това вече обещах да платя сметката.

После внезапно мушна ръка в джоба си и извади хилядарка. Съмнително подобна на онези, в които и двамата се бяха взирали само преди около седмица в трезора на Търговска банка на Валхалавеген.

Така значи, помисли си Бекстрьом, който бе загубил вяра в човечеството преди повече от петдесет години.

— Как ги измъкна от трезора? — попита я.

— По обичайния начин, прилаган от момичетата във всички времена — обясни Аника Карлсон с усмивка. — При това ти бе така любезен да изтичаш горе, за да се обадиш на Тойвонен, така че нямах проблем. Взех една пачка от камарата, навих я на руло, пъхнах я в найлоновата си ръкавица и я втъкнах в обичайното място.

— Там — отбеляза Бекстрьом, макар вече да бе наясно.

— Но преди това я навлажних с плюнка — обясни Аника Карлсон. — Стар съвет, който чух веднъж. Бях пазач в женския арест, преди да ме приемат в Полицейската академия. Нямаш представа какво съм намирала между краката на моите клиентки през годините, докато работех там. Обаче беше същински ад, когато се наложи да посетим Ниеми — продължи Аника Карлсон. — Доста съм тясна там, та жулеше непоносимо — поясни тя. — Какво ще кажеш, Бекстрьом. Струва ми се, че двамата с теб можем да станем перфектната двойка — заяви тя и прокара нокти по ръката му за пореден път.

— Налага се да помисля — отвърна Бекстрьом.

Накъде е тръгнало човечеството? Къде отива Швеция? Какво се случва със силите на реда, рече си Бекстрьом.

И какво, по дяволите, стана с принцесата и половината кралство, си каза той.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)