Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Симпатичен.
Последно разговаряха с госпожа Андершон. Аника Карлсон бе отредила на Стигсон придружителка, а Фелисия Петершон никак не се посвени да го светне още преди да позвънят на вратата, че сега тя ще задава въпросите.
Госпожа Андершон не разпозна Акофели. Никога не го била виждала, което едва ли бе толкова странно предвид факта, че имаше обичая да спи до късно сутрин.
— Ставам най-рано в осем — обясни им с усмивка Брит-Мари Андершон. — Тогава пия кафе и чета вестника на спокойствие, после с Малчо излизаме на кратка сутрешна разходка. А случилото се е просто ужасяващо — продължи тя. — Да се чуди човек какво става и дали изобщо да живее тук и занапред.
Смяташе и за „абсолютно изключено“ нейният съсед Карл Даниелсон да си е имал „вземане-даване“ с вестникарчето Акофели.
— Не че познавах Даниелсон чак толкова добре, наистина не бих го твърдяла, редките ни срещи ми бяха предостатъчни, а да е имал вземане-даване с този младеж, който явно е бил убит, смятам за абсолютно изключено.
— Защо смятате така, госпожо Андершон? — попита Фелисия Петершон.
— Ами защото Даниелсон беше расист. Нямаше нужда човек да го познава кой знае колко добре, за да го разбере.
Нищо повече нямаше за добавяне, не последва и прегръдка. Фелисия Петершон хвърли на колегата Стигсон предупредителен поглед, когато свидетелката му подаде ръка и едва доловимо се наклони напред с широка белозъба усмивка и напращяла гръд.
— В такъв случай сме ви наистина благодарни, госпожо Андершон, за цялата помощ — каза Стигсон и стисна ръката ѝ. — Благодаря още веднъж.
Добро момче, помисли си Фелисия на тръгване.
43
Докато повечето от колегите му звъняха по хорските врати, криминален инспектор Алм седеше в кабинета си, потънал в размисли за всички пенсии, които въпреки възрастта си внезапно бяха наизскачали в това разследване на убийство.
Противно на навиците си той дори бе извадил лист и молив, за да нахвърля ред хипотетични последователности на събитията, като общото за всички бе, че старите приятели на Даниелсон от детството присъстваха като извършители. Един, двама или неколцина от тях, при все че Алм ненавиждаше до дъното на душата си разните нови измишльотини като профилиране и анализ на мотивите.
Резултатите от разпитите на Сьодерман и Грималди бяха крайно незадоволителни. Първият чисто и просто отказа да отговаря на въпроси, другият дори не си спомняше какви ги бе вършил. Поради заболяване, което на практика не можеше да се провери. Поне Алм не можеше.
Бе разговарял с един от по-възрастните си колеги, който познавал Грималди, та отговорът му почти се сведе до крива усмивка и смигване.
— Видях го преди две седмици — с жената ходихме да хапнем в онази нова пицария във Фрьосунда, дето всички разправят, че той бил собственикът, макар да не фигурира в никакви документи. Във всеки случай не ми изглежда нещо да е засегнало зъркелите му.
— Какво искаш да кажеш? — попита Алм.
— Ами седеше си там, сплел пръсти с някаква руса мацка, и като ти кажа, че беше двойно по-стар от нея, въобще няма да съм преувеличил.
Ние, строителите на Швеция, помисли си Алм. Не се ли наричаха така онези дърти глупаци, дето заплашиха правителството с експлозиви? Човек, способен на подобно нещо, със сигурност ще съумее да пречука стар приятел, независимо какво сочи статистиката за престъпленията от този род, помисли си той.
Онова, което усложняваше уравнението, беше убийството на Акофели, та оттук произтече и необходимостта от лист и молив.
Някой от старите приятели на Даниелсон го пречуква. Взема чантата с всички пари. Тук не можеше да изключи дори Роле Столхамар с несъстоятелното му алиби. Изцяло зависимо от свидетел, който го мразеше и сто на сто би заложил главата си в подкрепа на противното, ако знаеше как стояха нещата в действителност. И всичко това от желание да се отърве от шумен съсед.
Не можеше да изключи и вероятността да са двама или повече извършители в комбина. Кале Даниелсон да е функционирал като черен банкер например на Грималди. Да е играл нечестно. Грималди и приятелчето му Халвар Сьодерман да са го посетили у дома, да са го убили и да са отмъкнали чантата с всички пари.
Но да не беше Акофели.
Акофели намира Даниелсон мъртъв. Старите му приятели, които са го пречукали, са пропуснали чантата с парите. Сещат се за нея, връщат се, виждат, че я е взел Акофели, отиват у тях, убиват го, пускат трупа в езерото Улвсунда.
Ти шегуваш ли се, помисли си Алм, имайки предвид самия себе си. След това задраска с дебела черна черта последната хипотеза за убийството.