Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 130
Перейти на страницу:

Обиколката по етажите на Хаселстаген 1 мина по-добре — поне сравнително. Петершон и Стигсон, ръководени от Аника Карлсон и подкрепени от няколко колеги от отдел „Опазване на реда“ в Солна, разговаряха с всички живущи в сградата. С две изключения никой не разпозна Акофели. Никой не бе видял, нито чул каквото и да било. Мнозина имаха въпроси, мнозина бяха угрижени. Смееха ли изобщо да останат да живеят в сградата?

Първото изключение бе вдовицата Стана Холмберг, 78.

Стана Холмберг бе ранобудна. Самата тя беше убедена, че се дължало на възрастта. Колкото повече остарявал човек, толкова по-малко се нуждаел от сън. Колкото повече приближавал смъртта, толкова повече трябвало да се възползва от времето си в будно състояние. Много пъти виждала Акофели да идва и да си отива през изминалата година. Между 5:30 и 6:00 сутринта. Ако, разбира се, не се било случило нещо извънредно, например силна снежна буря или спиране на метрото.

Веднъж дори разговаряла с него. В деня след убийството на нейния съсед.

— Защото още не си бях получила „Свенска Дагбладет“ — обясни госпожа Холмберг.

Предната седмица госпожа Холмберг минала от „Дагенс Нюхетер“ на „Свенска Дагбладет“, като новият вестник ѝ бил обещан от понеделник. Обаче през първите четири дни си получавала „Дагенс Нюхетер“. В петък станала рано, за да причака вестникарчето и направо да говори с него. Разбира се, направила опит да се обади в отдел „Абонаменти“ както в ДН, така и в СвД, но тъй като нямала цифров телефон с повторно избиране, все не успявала да се свърже и скоро се отказала.

Акофели обещал да ѝ помогне, макар да изглеждал напрегнат. Казал, че лично щял да говори с тях. После ѝ дал един „Свенска Дагбладет“, бил му „резервен“, без да обяснява, че разполагал с такъв точно от вчера.

— Всъщност вече всичко си е наред — заяви госпожа Холмберг.

През уикенда не получила никакъв вестник, очевидно възникнала някаква грешка, понеже съседите ѝ също били пропуснати, но от няколко дни всичко си било наред. Единствената ѝ забележка евентуално би била, че новият вестникар имал навика да се появява половин час по-късно от онзи, с когото разговаряла.

— Изглеждаше толкова приятен — поклати глава госпожа Холмберг. — Онова момче, цветнокожото. Малко напрегнато, както вече казах, та кой не би бил с подобен вид работа, но иначе мило и отзивчиво. Изобщо не бих си представила да стори зло на Даниелсон — добави тя.

— Защо мислите така, г-жо Холмберг? — попита Стигсон. — Че не би сторил зло на вашия съсед, искам да кажа. — Тя не знае, че Акофели е бил убит, помисли си той.

— Ами защо ще го издирвате в противен случай? Та това би го отгатнало и малко дете — отвърна госпожа Холмберг приветливо и го потупа по ръката.

Второто изключение беше Сепо Лаурен, 29.

— Точно той разнасяше вестниците. От „Хамарбю“ е — съобщи Сепо и върна снимката на Акофели на младши полицай Стигсон.

— Откъде знаеш? — попита Стигсон.

Горкичкият, помисли си. Пълно куку, макар да изглежда съвсем нормално.

— Аз бях с фланелката на АИК — отвърна Сепо.

— Бил си с фланелка на АИК?

— Джитках компютърни игри. Футбол. Та носех си онази фланелка.

— И как точно се срещна с вестникаря?

— Реших да отида до бензиностанцията, за да си взема нещо за хапване. Те са отворени денонощно.

— Тогава срещна вестникаря.

— Да, но аз не получавам вестник. Не го чета.

— Във входа ли го срещна?

— Да — кимна Сепо. — Съседът получава вестник.

— Как разбра, че е фен на „Хамарбю“? — попита Стигсон.

— Попита ме дали съм за АИК. Явно заради фланелката ми.

— И ти му каза, че си фен на АИК.

— Питах го той за кои е.

— И какво ти каза?

— Че е за „Хамарбю“ — отговори Сепо, като изгледа Стигсон учудено. — Нали казах, че това рече. „Хамарбю“.

— Това ли е единственият път, когато си говорил с него?

— Да.

— Помниш ли кога беше?

— Не — поклати глава Сепо. — Но нямаше сняг. Не е било зима, нали.

— Сигурен си?

— В такъв случай щях да си облека якето. Нали не можеш да излезеш само по фланелка през зимата?

— Не, много ясно. Естествено.

— Човек може да се простуди — заяви Сепо.

— Иначе не си спомняш по-точно? За времето говоря. Когато си говорил с него.

— Трябва да е било доста скоро, понеже мама е в болница. Когато си беше у дома, не ми даваше да играя толкова много. Пък и вкъщи винаги имаше храна.

— Разбирам — отвърна Стигсон. — А какъв беше той според теб? Вестникарят.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)