![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Радвам се, че успях да прозра под тази обвивка — заяви Аника Карлсон със сериозен тон.
— След като така или иначе сме захапали неудобни теми — поде Бекстрьом, — аз също имам нещо, за което бих искал да поговорим.
— Слушам те.
— Мисля, че не бива да бъдеш чак толкова строга с младия Стигсон.
— Не, но нали и ти го чу как прекали, като говореше за онази жена с нейните, ъ, гърди — отвърна Аника Карлсон и за по-нагледно посочи с шепи своите.
— Знам. Такъв сексизъм. Едно от най-ужасните неща, които съм чувал в службата. Уви, опасявам се, че има само едно обяснение.
— Какво искаш да кажеш?
— Страхувам се, че колегата Стигсон е бил жертва на инцестни посегателства. На ранен етап, уви.
— Боже мой — Аника се опули. — Разказал ли ти е нещо?
— Не. Рядко се споделят тези неща, нали знаеш. Аз обаче долавям всички ясни признаци и след като го чух да говори за съседката на Даниелсон — онази Андершон с големия бюст, — почти се убедих, че неговата майка му е посягала. Изобщо не бих се учудил, ако се окаже, че родителката на Стигсон е същинско копие на нашата свидетелка госпожа Андершон.
— Какво ще правим? — попита Аника Карлсон.
— Изчакваме. Ще го имаме предвид, ще бъдем нащрек и в готовност да окажем съдействие, но ще изчакаме.
39
Откъде, по дяволите, се взеха, почуди се Бекстрьом, след като затвори вратата зад гърба на гостенката си. Всичките тези пощръклели женоря, коя от коя по-луда, си каза.
Приблизително по същото време, когато Бекстрьом се сбогуваше с колежката Аника Карлсон, Хана и Аксел потърсиха взаимна утеха и в крайна сметка се озоваха в леглото ѝ.
Аксел еякулира още с вкарването. Не че му беше за първи път, нито защото Хана беше почти върхът. Тази част от живота си бе отметнал още на тринайсет. Беше доста по-сложно. Макар да му бе за първи път с Хана, единствената, която от няколко часа насам се въртеше в главата му, бе младата полицайка на име Магда Ернандес. Първата с единайсет точки в живота му от възможните само десет.
После опита да се стегне, предприемайки нов опит, ала мислите за Магда Ернандес и близостта на Хана причиниха второ хлътване в ледената дупка.
— Нищо не схващам. Никога не ми се е случвало досега — оправда се Аксел, който би предпочел просто да се разридае и да се чупи оттам.
— Няма нищо — отвърна Хана, прокарвайки нокти по голия му гръб, облян в студена пот. — Ти трябва още да си в адски шок. — Горкият, помисли си, понеже и на нея не ѝ се случваше за първи път. — Знаеш ли какво — продължи. — Сега ще спим, останалото ще го оправим утре. Не е краят на света, нали. — Колко ли пъти са казвани тези думи, помисли си тя.
Аксел само се престори на заспал и още щом Хана се унесе, той се измъкна, облече се безшумно и се изниза.
Май ми е все едно, помисли си Хана, когато чу ключалката да щраква. Животът си продължаваше със или без Аксел, при това се налагаше да обърне внимание и на училището, и то само след няколко часа.
Да си напомня да звънна на Магда, помисли си тя, преди да заспи. Да разбера за онзи дебрифинг, на който искаше да отида.
40
В четвъртък сутринта, осем дни след убийството на Карл Даниелсон, Кеца — Ларш Долмандер, се разписа при своя изповедник комисар Тойвонен.
Кеца се яви лично в участъка. Отказа да говори с друг освен „стария ми приятел Тойвонен“. Имал малко информацийка за грабежа на „Брума“, а Тойвонен бе единственият полицай в целия екип, към когото се отнасяше с доверие.
През последните десет години живот в злоупотреби и неизменно падение Кеца се препитаваше като информатор. Нямаше обирджия в целия полицейски район Вестерурт, когото той да не беше портал нееднократно, поради което късметът в живота му се крепеше на своевременния избор да върти бизнес единствено с Тойвонен.
Понастоящем бе твърде изпаднал, за да се препитава успешно от своите си престъпления. Ранната му пенсия обикновено се изпаряваше в деня след превеждането на парите и ако искаше да доживее до следващата, бе принуден да продава другите. Нови и винаги еднакво „горещи“ конфиденциални сведения, а тъй като някои от тях бяха наистина толкова горещи, колкото Кеца неизменно твърдеше за всичките си сведения, той все още се радваше на доверието на Тойвонен.
— Свеж ми изглеждаш, Кец — поздрави го Тойвонен.
Целият татуиран като брюкселски килим. На трийсет и три години, а е цяло чудо, че още не е предал Богу дух, помисли си Тойвонен.
— Спрях по-тежките работи — обясни Кеца. — Тая година съм само на цигари, е, и пиячка, разбира се, а това е същинско здравословно меню в сравнение с всичките лайна, дето съм си ги причинявал през годините.