Онзи, който убие дракона [bg]

— Бележките, които си е водил, са кратки и кодирани — обясни Надя. — В периода от 1 януари тази година до 14 май, общо 19 седмици и половина, е вписал 131 бележки. Средно по една на ден.

— Слушам те — отвърна Бекстрьом, остави на бюрото си листа, който бе получил, сключи ръце върху корема си и се отпусна на облегалката.

Бива си я тази жена, мина му през ума.

— Началната бележка е от първия ден на новата година, вторник 1 януари, и гласи, цитирам, вечеря по мъжки с момчетата, Марио, край на цитата. Ранна вечеря, както изглежда, тъй като трябва да е започнала още в два следобед — според тефтера.

— Нека им е лошо — ухили се Бекстрьом.

— Умна работа — съгласи се Надя. — Предпоследната бележка е от деня на смъртта му, сряда, 14 май. „14:30 банката.“ Между другото, единствено тази от записките му през целия период съобщава, че ще ходи в банката.

— Предвид изнасяните суми едва ли се е налагало да търчи дотам всеки ден — отвърна Бекстрьом.

— Най-честата бележка — продължи Надя — се среща общо трийсет и седем пъти. Общо взето, всяка сряда и неделя в периода от януари до май си е записвал „Солвала“ или „Вала“, или „Надбягванията“. Предполагам, че се отнасят за едно и също — посещавал е хиподрума в Солвала, за да залага, и то почти без изключение всеки път, когато там е имало състезания. Последната бележка в тефтера също е от деня на смъртта му. „17:00 Вала“. Тоест не е отбелязал нищо за следващите дни, седмици или месеци. Май е живял, без да си прави дългосрочни планове.

— Никакви други хиподруми освен Солвала?

Та това съвпада с нашата информация, помисли си Бекстрьом.

— Ами няма записани — поклати глава Надя.

— Не, кой по дяволите, ще се разкарва до Йегерсру, за да събира стари фишове от състезания — отвърна Бекстрьом.

— Шейсет и четири от записките имат смесен характер. Едно посещение в банката, както споменах, две при лекаря, разни такива неща, останалото почти без изключение са имената на старите му приятели. Роле, Гура, Йонте, Марио, Халбата и тъй нататък. Един, двама или повече наведнъж. По няколко пъти в седмицата.

— Наситен социален живот — изкикоти се Бекстрьом. — А нещо интересно?

— Имаме ли нещо интересно? — повтори той.

— Така си мисля — отговори Надя. — Общо са трийсет бележки.

Ето че отново доби онзи вид, помисли си Бекстрьом. Умът на тая рускиня е остър като шибан бръснач.

— Нататък?

— Пет от тях са в края на всеки месец, дните малко варират, но винаги през последната седмица от месеца, и през цялото време започва с едно и също. „Р 10 000.“

— Което според теб е?

— Някой с инициал Р на малкото или фамилното име всеки месец е получавал по 10 000 от Даниелсон.

— Любовница — заяви Бекстрьом, който внезапно се сети за кондомите и таблетките виагра, открити в апартамента му.

Докато някои винаги чукаме гратис, помисли си със самодоволен вид, въпреки че това си беше далеч от истината.