Онзи, който убие дракона [bg]

— Вчерашни новини, Кец — отвърна Тойвонен и за потвърждение си погледна часовника.

Пък и надали има представа кой е Акофели, мина му през ума.

— Така си и мислех. Ама сега ще стигна до същината.

— Нямам търпение — въздъхна Тойвонен.

— Нали знаеш оня дърт счетоводител, дето живееше на Хаселстиген 1. Даниелсон се казваше, Кале Даниелсон, дето му светиха маслото с тенджера миналата сряда. Има връзка между неговото убийство и нападението на инкасото при „Брума“.

— Как ти хрумна? — попита Тойвонен. — А откъде го знаеш Даниелсон?

— Срещнах го във Вала. Движеше с Роле Столхамар. Столис, сещаш се. Стария ти колега.

— Е, него го знаеш — отбеляза Тойвонен.

— Добре че ми каза — изсумтя Кеца. — За първи път ме залови, като бях на 14. Въртя си аз сделки на Карлавеген в самия център на Стокхолм. Изневиделица спира кола. Отвътре изскача един като гардероб. Хваща четиринайсетгодишния Кец за ухото и ме тиква в бричката. След десет минути съм при дежурните в криминалното в Стокхолм, чакам вещицата от социалните да ме вземе. По дяволите, бях оставил отключена кола на Йостермалм. Е, гепиха ми дрогата, ама това не е краят на света за такива като мен.

— Значи си запомнил Роле Столхамар.

— Едно от най-печените ченгета, на които съм попадал. На няколко пъти дори ме заведе на бокс, като бях момче. Ама пак се осрах — сви рамене Кеца.

— Срещнал си Столхамар и Даниелсон в Солвала — напомни му Тойвонен.

— Тъй де — отвърна Кеца. — Миналата сряда. Някъде към шест. Само няколко часа преди Даниелсон да осъществи близка среща от третия вид с кухненската си посуда. Двамата със Столис разменихме по някоя дума. Пита ме как я карам. Каза, че изглеждам шибано. Толкова шибано съм изглеждал, че дори не смеел да ме представи на стар авер от даскалото. Ставаше дума за въпросния Даниелсон. Ама, нали, майтап, един вид. Личеше си по тона му. И двамата изглеждаха в адски добро настроение, та Даниелсон протегна лапа и се представи. „Кале Даниелсон“ — вика старото копеле, пък аз отдалече надуших, че през деня доста се е наливал. Ако аз самият бях въздържател, сигурно щях да трупясам само от дъха му, като ми лъхна. Много пиячка беше излокал човекът.

— А ти какво каза?

— Кеца — каза Кеца. — Че ти кво би му казал? На мое място, значи?

— Прости ми за наивния въпрос, но какво общо има това с инкасо автомобила? Каква е връзката на Даниелсон с грабежа?

— С онези зад грабежа. Не ти говоря за Токарев и шофьорчето. А за тежките пичове. Дето вече са очистили и Токарев, и шофьора, задето така жестоко оплескаха нещата. Имаш ли идея кои са те?

— Да, май всички си имаме идеи по въпроса. Слушам те.

— Фаршад Ибрахим — отвърна Кеца.

Правилно, помисли си Тойвонен.

— Откаченият му по-малък брат, Афсан Ибрахим.

Пак правилно, помисли си Тойвонен.

— И адски гнусният им братовчед. Оня едрият. Хасан Талиб. Фаршад Ибрахим, Афсан Ибрахим, Хасан Талиб — повтори Кеца.