Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Мислиш, че може да е имало повече от един извършител? — намеси се Алм.
— Не е изключено — сви рамене Ернандес. — Един е напълно достатъчен, двама са два пъти по-бързи. Ако са повече, най-много да си пречат. Но защо не.
Което най-вероятно схващат всички освен един Дръвник, помисли си Бекстрьом и изгледа Алм накриво.
— А после? — попита той.
— После са го изнесли от апартамента с количката. Остават десет метра до улицата, където може да се паркира. Вкарали са чантата в колата и са отпрашили. Общо един час, но тъй като подобни превози почти винаги се извършват през нощта, а Акофели най-вероятно е бил убит сутринта, поне оттогава не е давал признаци на живот, трябва да са изчакали да се стъмни, за да го хвърлят в езерото. Убили са го, опаковали са го, подготвили са го за транспортирането. Или са прибрали количката в колата и са се махнали оттам. Изчакали са да се стъмни. Или са се върнали да го вземат вечерта. Съмнявам се да са искали да остане в апартамента си по-дълго от необходимото.
— А кога са го хвърлили в Улвсунда? Същата вечер или? — Бекстрьом изгледа въпросително най-напред Ернандес, който поклати глава, сетне и Ниеми, който само извъртя очи.
— Трудно е да се каже — отговори Ниеми. — Тялото е така добре опаковано, че няма как да определим. Може да е станало още в петък, но може и да е било по-късно. Впрочем пратили сме там водолази тази сутрин, претърсват дъното. Не са намерили нищо.
— Друго? — попита Бекстрьом.
— Засега не — поклати глава Ниеми. — Ще се обадим веднага щом открием нещо. Или пък не открием — добави и се подсмихна.
— Окей — тегли чертата Бекстрьом, петимен за кафе и сладкиш. — Тогава да повторим разпитите по домовете и този път Акофели е пръв в списъка. Сградата на Хаселстиген 1 и жилището му на Фурнбювеген. Всичко относно Акофели и евентуални контакти с Даниелсон плюс всяко друго нещо, което би могло да представлява интерес. Разполагаме ли с достатъчно хора?
— От полицията в Тенста обещаха да съдействат за Фурнбювеген — отвърна Аника Карлсон. — Това си е техният район и познават добре живущите. С Хаселстиген ще трябва сами да се оправяме. Мога да се заема.
— Добре — отвърна Бекстрьом.
После рече на Стигсон да остане и още щом се озоваха насаме, потупа го дружески по ръката и извади още един класически Бекстрьом, такъв, какъвто му бе подсказан снощи от колежката Карлсон.
— Е, Едипе. Този път без прегръдки, а?
— Имаш предвид оная с… — той закръгли шепи на гърдите си.
— Онази с дините — потвърди Бекстрьом.
— Говорих с Анката за това — сподели Стигсон, който вече бе поруменял.
— Отлично. Впрочем тя прилича ли страшно много на майка ти?
— Коя? Анката?
— Свидетелката Андершон. Знаеш за кого говоря. Онази с яките дини.
— Ни най-малко. Майка ми е доста слаба.
Типично, помисли си Бекстрьом. Най-сигурният признак. Отрицанието. Тоталното отрицание.
42
Общинската полиция от Тенста и Ринкебю непрестанно заделяше голяма част от ресурсите си за създаване на добри отношения с живущите в региона: 90% имигранти от всички най-злочести точки на земното кълбо. Повечето от тях бежанци от места, където не им е било позволено да мислят или дори да живеят. Не им е било лесно, а фактът, че 90% от местните полицаи бяха обикновени шведи, изобщо не ги улесняваше. Потомствени шведи или евентуално второ-трето поколение имигранти. Добре интегрирани в шведското общество, вече пуснали корени в шведската почва.
Борбата с престъпността леко зацикли. Обичайната полицейска работа бе занемарена. Тук ставаше въпрос именно за изграждане на мостове между хората, създаване на връзки, на доверия. За най-елементарното, например просто да могат да разговарят помежду си.
— Ще имаме грижата — отвърна началникът на общинската полиция, когато обсъждаха плана с Аника Карлсон. — Ние умеем да разговаряме помежду си.
След това той и колегите му посветиха два дни на събеседвания със съседите на Акофели. Общо стотина души. Бяха разлепили лика му по целия път от жилището на Фурнбювеген до най-близката метростанция. Във входове, по стени на къщи, стълбове и табла за съобщения в околността. Дори разположиха свои подвижни полицейски постове на площадите в Ринкебю и Тенста, сякаш жертвата Септимус Акофели се предлагаше като артикул в седмична промоция.
Никой не видял нищо, никой не чул нищо. Малцината, с които разговаряха, само клатеха глави. Повечето всъщност изобщо не разбираха какво им говорят.