Онзи, който убие дракона [bg]

41

Докато Тойвонен си шушукаше с Кеца, Бекстрьом проведе извънредна среща със своята разследваща група във връзка с убийството на Септимус Акофели.

Както обикновено започна Ниеми. Той бе придружил тялото до съдебна медицина, а Чико Ернандес заедно с друг техен колега се върнал в апартамента на Акофели за нов оглед. Сега и двамата бяха при Бекстрьом.

— Удушен е — съобщи Ниеми. — Това е причината за смъртта. Няма други контузии по тялото. Впрочем чисто гол е. Бил е удушен с примка, стегната на тила, където са останали следи от възела. Според мен е бил в съзнание, нападнат е изневиделица.

— Защо мислиш така? — попита Аника Карлсон.

— Открихме такива следи по пръстите му. Каквито остават, ако се мъчиш да разхлабиш примка. Дори си е счупил няколко нокътя, макар да ги е поддържал доста къси.

— Каква според теб е била примката? — намеси се Бекстрьом.

— Що се отнася до нея самата, без да сме я намерили, ще да е била от нещо тънко. Здрава връзка за обувки, въже за пране, евентуално обикновен кабел, но и връвчица за щори би свършила работа. Аз самият бих заложил на тънък кабел.

— А защо? — попита Аника Карлсон.

— Понеже вършат работа — усмихна се иронично Ниеми. — Най-лесни за пристягане. Придърпваш, затягаш здраво и готово.

— Искаш да кажеш, че най-вероятно го е извършил професионалист? — обади се Алм.

— Знам ли — Ниеми сви широките си рамене. — По-скоро не. С колко професионалисти по удушаване разполагаме в страната? Всичките командоси и колеги от спецчастите, и югославяни, дето са се подвизавали на Балканите. Поне те самите така твърдят, но тук, ми се струва, все пак успяват да се възпрат.

— Извършителят притежава завидна физическа сила. По-висок е от Акофели, толкова мога да кажа — обясни Ниеми.

— Като онзи, който е убил Даниелсон — заяви Бекстрьом.

— Да, и мен ме споходи същата мисъл — съгласи се Ниеми.

— Какво знаем за часа на смъртта? — попита Бекстрьом.

— Предполагам, същия ден, в който е изчезнал, тоест петък, 16 май, по някое време предобед, през деня или вечерта.

— Защо мислиш така? — продължи Бекстрьом.

— Не че разполагаме с някакви следи по трупа, от които да се ориентираме. Но понастоящем най-често става така. Спрат ли да звънят по телефоните си, спрат ли да ходят на работа, да плащат с карти — когато обичайните им дейности секват. Тогава именно се е случило нещо. Почти винаги е така — обясни Ниеми и кимна уверено.