За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Преминаването през Граник осигурява господството на Александър над гръцките колонии; битката при Ису дава в ръцете му Тир и Египет; битката при Арбела му дава целия свят.
След битката при Ису той оставя Дарий да бяга и се заема само със затвърдяване и привеждане в ред на своите завоевания; след битката при Арбела той върви по петите му, като не му оставя нито едно убежище в цялото му царство. Дарий влиза в своите градове и провинции само за да ги напусне веднага; преходите на Александър са толкова бързи, че сякаш завладяването на света е плод не толкова на велика победа, колкото награда по Олимпийско бягане.
Така той е извършвал своите завоевания; да видим сега как ги запазвал.
Той не е слушал тези, които са искали с гърците да се отнася като с господари, а с персите като с роби; той се е грижел само за това двете нации да се обединят и да се заличат границите между завоевателя и завоювания. След победата той отхвърля всички предразсъдъци, които са му помогнали да постигне тази победа. Приема обичаите на персите, за да не ги огорчава с това, че ги е заставил да приемат обичаите на гърците. Затова именно той се отнася с такова уважение към жената и майката на Дарий и показва такава въздържаност. Какъв е този завоевател, който след смъртта му бива оплакан от всички народи, които покорява? Какъв е този узурпатор, над чийто гроб пролива сълзи семейството, което той сваля от трона? Това е черта на един живот, с каквато, както казват историците, не може да се похвали никой друг завоевател.
Нищо друго не затвърждава едно завоевание така, както брачните връзки между двата народа. Александър си взема жени от народа, който побеждава; той иска така да правят и неговите придворни; останалите македонци следват тоя пример. Франките и бургундите са разрешавали такива връзки помежду си; вестготите в началото са ги забранявали в Испания, а след това ги разрешили; ломбардите не само са ги разрешавали, но са ги и поощрявали. Когато римляните поискали да отслабят Македония, те забранили сключването на бракове с провинциите.
Стремейки се да обедини двата народа, Александър смятал да основе в Персия много гръцки колонии. Той построил много градове и така добре споил всички части на своята нова империя, че след неговата смърт сред тревогите и смутовете от най-жестоките граждански размирици, когато хората в Гърция, така да се каже, сами се изтребвали, персийската провинция дори не трепвала.
За да не изтощава Гърция и Македония, той изпратил в Александрия колония от евреи; за него е било все едно какви обичаи имат народите, стига само да му бъдат верни.
Той оставял на победените народи не само обичаите, а още гражданските им закони, дори в някои случаи царете и управителите на области. Той поставял начело на войската македонци, а начело на гражданското управление — местни жители, като е предпочитал измяната на отделното лице (което понякога се е случвало) пред общото въстание. Отнасял се е с уважение към древните традиции и към всички паметници на славата или суетността на народите. Персийските царе унищожили храмовете на гърците, вавилонците и египтяните; той ги възстановил; малко са били подчинените от него народи, пред олтарите на които той да не е принасял жертва. Самият той е извършил своите завоевания, за да стане вожд на всеки народ и първи гражданин на всеки град. Римляните покорявали всичко, за да разрушат всичко; той искал да покори всичко, за да запази всичко; през която и страна да преминел, първите негови мисли, първите негови намерения винаги били да направи нещо за повишаване на нейното благосъстояние и мощ. Средства за това намирал преди всичко във величието на своя гений; след това — в своята въздържаност, в икономията на частните разходи; и най-сетне — в своята безгранична щедрост за велики дела. Неговата ръка се е стискала за лични разходи и се е отваряла широко за общи. Трябвало ли е да урежда домакинството си, той е бил македонец; трябвало ли е да плаща на войниците, да дели победата си с гърците, да се грижи за съдбата на всеки един от своите войни — бил е Александър.