Кралят на моста

— Как тогава? — сопна се тя. — През моста ли?

Джор изпръхтя и погледна многозначително Арен.

— По-добре да минем покрай Южен пост, нали така, Ваше Величество?

Арен не му обърна внимание, а вдигна крака и се подпря на един сандък.

— Скоро ще видиш.

Не след дълго Лара седеше вкопчена в борда на лодката, която пореше вълните толкова високо, че тя бе убедена как всеки момент някой по-силен порив на вятъра ще я обърне и ще ги издави в открито море.

Напомни си да гледа внимателно накъде отиват. „Ето така влизат незабелязано в родината ти, така идват да шпионират.“ Но когато мостът и обвилата го мъгла се отдалечиха, а пред тях започнаха да изникват все повече острови, Лара си пожела само и единствено да научи до каква степен я бяха излъгали баща й и Серин.

Итиканците свиха едното платно и лодката се снижи от ужасяващите висини на вълните. Лара огледа мястото, където я бе довел Арен. Каменни колони, покрити с водорасли, се издигаха от синята вода, която беше толкова прозрачна, че дъното сякаш се намираше на една ръка разстояние. Огромни птичи ята изпълваха въздуха. Птици се стрелкаха към морето и излитаха с риба в клюновете, която поглъщаха, преди някой от събратята им да им я открадне. Някои от по-големите острови бяха обрамчени с бели плажове, които сякаш те подканяха да акостираш на тях, а наоколо не се виждаше нито един от капаните, които редовно превръщаха водите около моста на Итикана в кървава баня.

Лара застана на колене и огледа местността, докато лодката минаваше между две варовикови колони.

— Тук живеят ли хора?

Сякаш в отговор на въпроса й, след като заобиколиха поредното островче, пред тях се появиха няколко рибарски лодки. Мъжете и жените на лодките спряха каквото правеха и вдигнаха ръце за поздрав. Мнозина се обърнаха към Арен по име.

— Някои живеят тук — отвърна бавно той, сякаш това признание си имаше цена. — Но е опасно. Ако ги нападнат, не можем да им се притечем на помощ, преди да е станало твърде късно.

— Често ли ги нападат?

— Не и откакто подписахме договора и точно затова тук се заселиха повече хора.

— Тръгват ли си по време на Прилива на войната?

Той стисна зъби.

— Не.

Лара извърна поглед от рибарските лодки и се взря в него с натежало от подозрения сърце. Каква беше вероятността Серин и баща й да не знаят, че тези хора живеят тук? И каква беше вероятността Арен да не е готов на всичко, за да ги защити, ако някой ги нападне?

Дори това да означаваше, че ще отслаби защитата на моста.

Лъкатушиха между островите в мълчание, докато не стигнаха една естествена каменна арка, водеща към скрита пещера, в сравнение с която онази на Среден пост изглеждаше направо малка. Лара с изненада видя вътре няколко големи кораба.

— Кораби, които сме хванали в един или друг момент. Няколко ги маскирахме като търговски. Ето този е моят. — Арен посочи един средно голям плавателен съд, боядисан в синьо и златисто.

— Не са ли всичките твои? — попита кисело Лара и прие предложената й от Джор ръка, за да не загуби равновесие, щом посегна към увисналото край борда на кораба въже.

— Всички принадлежат на Арен, крал на Итикана. Но този е под командването на капитан Джон, търговец от Харендел. Хайде, качвай се. Ако не тръгнем скоро, бурята направо ще ни издуха към Венция.

Трюмът на кораба се оказа пълен със стоката, която Итикана всячески се мъчеше да задържи далече от Маридрина — стомана.

— Няма как да държим кораб, пълен с добитък, за такива случаи — отбеляза Арен. — Освен това стоманата е единствената стока, която си струва риска по време на сезона на бурите. Или поне преди си струваше.

Качиха се обратно на палубата и влязоха в капитанската стая. Лара отчупи парченце от корена, даден й от Бабинка, и го задъвка ожесточено с надеждата, че ще потисне гаденето, което морската болест, а и не само тя щеше да предизвика.

Арен отвори един сандък и извади оттам кат дрехи и шапка с широка мека периферия. Подхвърли ги към нея.

— Дегизировка. Ако се престориш на момче, ще можеш да се движиш по-свободно из града.

Лара го изгледа сърдито, взе дрехите и зачака той да се обърне, преди да си съблече итиканските дрехи. След известен размисъл пристегна един шал около гръдния си кош, за да скрие гърдите си, доколкото беше възможно. После облече широката риза и също толкова широки панталони, които харенделските моряци явно предпочитаха. Нави дългата си плитка на кок, закрепи я и нахлупи шапката върху нея, след което се завъртя.