Кралят на моста

— Красивите жени струват скъпо на мъжете — отбеляза Арен.

Лара настръхна, а взорът на началника на пристанището се отмести от Арен към нея.

— Не ми харесва как ме гледаш, момко.

Арен тупна Лара по рамото достатъчно силно, че да я накара да залитне.

— Не обръщай внимание на братовчед ми. Кисел е, защото се наложи да мие палубата, докато пътувахме, вместо да лентяйства, както обича.

— От роднините става най-лошият екипаж.

— Напълно вярно. На няколко пъти ми идеше да го метна през борда, но тогава няма да мога да се върна вкъщи.

— Струва ми се, че във Венция има доста жени, които биха те приютили.

— Не ме изкушавай.

Когато последва двамата мъже по кея, в главата на Лара започна да се оформя четвърта възможност, която включваше забиването на нож дълбоко в корема на Арен.

Гласът на началника на пристанището отново привлече вниманието й към разговора.

— Чувам, че през целия спокоен сезон Амарид е демонстрирал на Кралството на Моста точно какво е мнението му за факта, че Итикана му открадна бизнеса по снабдяването на Маридрина с харенделски оръжия.

— Итикана не снабдява никого с оръжия.

Лара долови разпалената нотка в гласа на Арен, но началникът на пристанището не я забеляза.

— Все същото е. Прекарва ги без данъци. Направо ни ги слага в ръцете. Или щеше да го прави, ако Валкота не си рискуваше целия флот, само и само да не ни допусне до пристанището. — Горчивината в гласа на мъжа бе осезаема. — Крал Сайлъс трябваше да се договори за добитък.

— Кравите не печелят войни — отбеляза Арен.

— И полумъртвите от глад войници не ги печелят. Или измрелите от чума. — Началникът се изплю на земята. — Единственото благо, което женитбата на принцесата донесе на Маридрина, бе да напълни джобовете на просяците, на които кралят плати, за да скандират името й, докато минаваше оттук.

След това Арен и мъжът смениха темата и се заеха да обсъждат разтоварването на стоката, но разговорът се превърна в неясно бучене в ушите на Лара, докато осмисляше чутото. Онова, което Серин й беше писал за глада и чумата, бе вярно, но… Но ако в думите на този мъж имаше и капчица истина, то Лара тънеше в дълбока заблуда относно виновниците за тази ситуация. По гърба й се затъркаляха капки пот и кожата я засърбя.

Не можеше да е истина. Арен сигурно бе платил на този човек, за да наприказва всичко това. Всичко беше лъжа, целяща да я измами. Около гърдите й се стегна обръч от напрежение и тя задиша мъчително, докато се опитваше да се отърси от нещата, на които я бяха учили цял живот, и всичко, което виждаше и чуваше сега.

И да осъзнае какво бе направила.

— Кажи на екипажа да разтовари утре рано сутринта. Сега ще е невъзможно заради бурята.

Лара примигна и погледна Арен, който тъкмо стискаше ръката на началника. Той изчака мъжа да се отдалечи и попита:

— Това достатъчно доказателство ли е?

Лара не отговори, а само притисна ръка към туптящото си от болка слепоочие и се вбеси от факта, че трепери.

— Ще се връщаме ли на кораба? — попита тя с надебелял език, а гласът й сякаш идваше някъде отдалече.

— Не.

Нещо в тона му я извади от унеса. По изсечените черти на лицето му се стичаше дъждовна вода, а по тъмните му мигли се събираха капчици. Лешниковите му очи потърсиха нейните за миг, след което той огледа пристанището.

— Ще трябва да изчакаме бурята да утихне във Венция. Нека си осигурим малко удобства.

Барабанният ритъм на сърцето й отекваше в главата й, докато вървеше през пазара след Арен, а останалите итиканци безгрижно се разхождаха край тях. „Бягай!“ Думата проехтя в ума й и краката й се стегнаха, нетърпеливи да я отнесат надалеч от тази ситуация. Тя не искаше да чува повече. Не искаше да се замисля за вероятността да не е освободителка. Да не е спасителка. Да не е дори мъченица.

Искаше да избяга от тези късчета истина, които й казваха, че всъщност е нещо коренно различно.

Арен се заизкачва по стръмните зигзагообразни улички, осеяни нагъсто с двуетажни сгради, чиито прозорци бяха скрити от капаци заради бурята. Спря пред врата, над която имаше табела с надпис „Пойната птичка“. Отвътре се чуваха музика, звън на чаши и глъчката на множество гласове. Арен се поколеба с ръка на дръжката, после въздъхна и отвори вратата.