Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Точно на това разчитах. Дай да ти изтрия гърба.
Тя негодуващо възкликна, когато той взе гъбата от ръката й и мина зад нея. Внимателните му докосвания по чувствителната й кожа предизвикаха мощна трънка в тялото й. Мирисът на мъж изпълваше ноздрите й и тя беззвучно простена от удоволствие. Грейди се наведе да долепи устни до голото й рамо и това направо я побърка. Изведнъж хавлията я загърна и Грейди скочи на крака с нетърпеливо ръмжене.
— Край на къпането, скъпа — рече дрезгаво. Задъхваше се, сякаш всяко вдишване беше мъчение и на лицето му застина израз на болезнен копнеж.
Тъй като Сторм не помръдна, той я извади от водата и още мокра я занесе на леглото.
— Грейди!
— Тази нощ ще те любя както искам, както мечтая от деня, в който се върнах.
Тя се опита да скочи от леглото, но той я затисна с тяло.
— Никъде няма да ходиш, скъпа.
— Не ти ли стига една жена на вечер? — изсъска Сторм през стиснати зъби.
— За какво говориш, по дяволите?
— Не беше ли на реката със Смеещия се ручей?
Грейди застина.
— Откъде знаеш?
Сторм ехидно изсумтя.
— Не беше трудно да се разбере, след като и двамата се върнахте с мокри дрехи.
— Признавам, тя дойде при мен на реката тази вечер, но нищо не е имало.
— Ха! И ти очакваш да ти повярвам? Знам, че ти е любовница, откакто я доведе, а може и отпреди. Заплаши ме, че ще си намериш друга за леглото и го направи. Трябвам ти, само за да се грижа за сина ти. Не ми е ясно защо не оставиш Смеещия се ручей да го отгледа. Всичко си вървеше нормално, преди да се намеся аз. Тим винаги ще ме мрази и ще обича Смеещия се ручей.
Грейди стана сериозен, надигна се на лакти и погледна Сторм.
— Така ли мислиш? Че Смеещия се ручей ми е любовница? Казах ти защо съм я довел. Не ми ли вярваш?
— Как да ти вярвам, след като я видях и чух в леглото ти? — попита Сторм направо. — Тя самата ми каза, че си… Че си я любил тази вечер. Да не мислиш, че съм глупачка? Смеещия се ручей си пада по теб, а явно и на тебе ти харесва това, което получаваш от нея. Няма ли да е по-добре да ви оставя тримата сами?
— Воините лакота не лъжат — рече Грейди сериозно. — Щом ти казвам, че Смеещия се ручей не ми е любовница, значи е вярно. Ако ти кажа, че никога няма да спя с нея, трябва да се довериш на думата ми.
Сторм го изгледа. Лицето му изглеждаше сурово на трептящата светлина от лампата. Макар сините му очи да блестяха разярено, нищо в лазурните им дълбини не й напомняше лъжа или измама.
— Но все пак е вярно, че Смеещия се ручей беше в леглото ти онази нощ, когато Тим се събуди от кошмари и я повика.
— В леглото може би, но това е всичко. Отпратих я обратно в нейното, щом разбрах, че е тя. За един безумен миг помислих, че ти си дошла при мен — каза той разочаровано. — Боже, така ми се щеше да си ти, но щом разбрах, че е Смеещия се ручей, я отпратих в леглото й.
— А тази вечер на реката? Смеещия се ручей ми каза…
— Излъгала е. Казала ти е какво се надяваше да стане, но не стана. Може да съм всякакъв, Сторм, но не и лъжец.
Сърцето на Сторм щеше да изхвръкне от радост и крехка надежда се зароди в съкровената обител на любовта.
— Не си бил с жена откакто… откакто напусна къщата? Защо?
Това изглежда невероятно.
Грейди доби обиден вид.
— В миналото много пъти съм практикувал въздържанието. Воинът лакота трябва да се научи да владее чувствата си, преди да се изправи в битка срещу врага. Не ми беше особено трудно.
— Но в бележката ти пишеше, че ме напускаш, защото не можеш да се контролираш, ако си до мен. Не разбирам. Какво ми е по-различното от другите жени?
— О, скъпа, ако можех да отговоря на този въпрос, щях да знам и всички тайни, които само Великия Баща владее. Честта ми, гордостта ми губят значение за мен, когато съм с теб. С радост бих ги разменил за една сладка целувка от твоите устни. Искам те, както не съм искал никоя друга жена.
— Ами Лятното небе? — попита Сторм и затаи дъх.
— Бяхме приятели от деца и бракът ни просто потвърди любовта и уважението, което изпитвахме един към друг. Когато се оженихме и двамата бяхме още деца, които тепърва щяха да израстват емоционално и физически. За нещастие, Лятното небе не можа да разцъфне докрай. Ти си нейната естествена противоположност.
— Разкажи ми за Лятното небе. Как умря?
— Не, не сега. Прекалено силно те желая. После ще говорим. Много по-късно. За първи път от месеци насам съм в леглото с голата си жена.
Той все още беше върху нея и внезапно усети, че през дрехите му се просмуква влага от мократа й кожа.
— Скъпа, ти си мокра. Нека те изсуша. Преди Сторм да разбере как точно смята да го направи, той наведе глава и започна да облизва капчиците вода от гърдите й. С възглавничката на палеца си милваше зърното й и в резултат Сторм почувства как гърдите й набъбват и се втвърдяват. Огнени тръпки бликаха в нея и я караха тихо да простенва. После той взе поред всяко зърно в устата си и нежно облиза втвърдяващите се пъпчици с език. На Сторм й се стори, че мина цяла вечност преди устните му да се спуснат надолу, попиващи влагата по корема й и отпиващи от пъпа й. Тялото й потрепери, когато устата му премина по кожата й, езикът му ту възбуждаше, ту успокояваше, докато накрая устните му достигнаха малката пъпчица на нейното удоволствие и тя потъна в горещата му влажна уста.